Майкл Коннелли - Инсценировка

— Откога го познаваш тоя човек? — попита Бош.

— От близо двайсет години. Клиент ми е. Не беше божа кравичка, ама в него имаше някаква мекота. Не е убиец. Или е прекалено умен, или е прекалено мек за това. Може би и двете. Както и да е, той коренно се промени и скъса с онзи живот. Ето откъде знам.

— Какво знаеш?

— Че не го е извършил.

— Прочетох някои репортажи в интернет. Ами арестът по обвинение в изнасилване?

— Въздух под налягане. Арестуваха го заедно с още двайсетина души. И го пуснаха след по-малко от ден.

— Докъде си със следствените материали? Получи ли ги вече?

— Да. Обаче, ако проявяваш интерес, според мене първо трябва да разговаряш с клиента ми. Ако прочетеш материалите от следствието, ще имаш позицията само на другата страна. Няма да…

— Не ми пука. Следствените материали са най-важното. Всичко започва и свършва с тях. Кога ще ги получа?

— Ще поръчам да ти направят копие до утре.

— Добре. Обади ми се и ще дойда да го взема.

— Значи си съгласен, така ли?

— Просто ми се обади, когато е готово копието.

Бош затвори. Замисли се за разговора и за усещането си за нещата след репортажите в „Таймс“. Още не беше поел ангажимент. Не бе пресякъл границата. Но не можеше да отрече, че се приближава към нея. Не можеше да отрече и обземащото го все по-силно вълнение — отново се завръщаше към мисията си.

Бош и Скинър се срещнаха във „Фактъри Кичън“ на Аламеда Стрийт, модерен италиански ресторант в Артс Дистрикт. Заведение точно по неин вкус. Менюто също избра тя — неговите предложения бяха категорично отхвърлени.

Беше претъпкано и глъчката отекваше сред тухлените стени на старата фабрика. Определено неподходящо място да обсъждат прекратяването на една връзка, ала те направиха тъкмо това.

Докато си поделяха плато талятели с патешко рагу, Скинър го информира, че нямат бъдеще като двойка. Репортерка с близо трийсетгодишен стаж в отразяването на полицията и политиката, тя имаше прям и понякога рязък стил в обсъждането на каквато и да е тема, включително любовта и удовлетворяването на собствените и потребности. Каза му, че се е променил. Бил прекалено погълнат от края на кариерата си и от търсенето на новото си място като цивилен, за да отдава приоритет на връзката им.

— Мисля, че трябва да се отдръпна и да те оставя да си подредиш живота, Хари — завърши Вирджиния.

Бош кимна. Не го изненадаха нито думите, нито аргументите и. Някак си знаеше, че тяхната връзка, датираща от по-малко от година, няма да я бъде. Бяха започнали във възбудата и енергията на едно разследване, което провеждаше той, и един политически скандал, за който пишеше тя. Тези две неща бяха в сърцето на отношенията им. След като тях вече ги нямаше, двамата трябваше да се запитат какво изобщо ги свързва.

Скинър протегна ръка и тъжно го погали по бузата.

— Аз съм само с няколко години по-млада от теб. Същото ще се случи и с мен.

— Не, ти няма да имаш такъв проблем — възрази Хари. — Твоята професия е да разказваш истории. Винаги ще има нужда някой да разказва истории.

След вечерята застанаха прегърнати навън, докато чакаха да им докарат колите. Обещаха си да останат във връзка, макар да знаеха, че това са празни думи.

Бош и Холър се срещнаха в понеделник, 11.00, на един паркинг в центъра под разперените ръце на Антъни Куин, нарисуван отстрани на една сграда на Трета улица. Хари спря стария си джип „Чероки“ до задната дясна врата на линкълна, чийто прозорец се отвори. Заради неподходящия ъгъл и затъмнените стъкла Бош не можеше да види кой е зад волана.

От задната седалка Холър му подаде през прозореца дебела пристегната с ластици папка. Хари, кой знае защо, беше очаквал да е син класьор като дневниците на убийството в ЛАПУ. Целият този куп ксерокси му напомни, че онова, което му предстои да направи, няма абсолютно нищо общо с разследването на случай в полицията. Сега щеше да е съвсем сам.

— Какво ще правиш? — попита адвокатът.

— Ти какво мислиш? — сопна му се Бош. — Ще отида някъде да прочета тия неща.

— Ясно, но какво ще търсиш?

— Ще търся какво липсва. Виж, не ми се ще прекалено да те обнадеждавам. Сутринта прочетох всички репортажи във вестниците и не виждам нещата като тебе. Този човек е престъпник. Ти го познаваш тъкмо защото е такъв. Мога да ти обещая само едно ще прегледам всички тези материали и ще ти дам мнението си. Нищо повече.

Повдигна обемистата папка към Холър.