Майкл Коннелли - Инсценировка

Ричи Пикльото беше нейният редактор, Ричард Ледбетър. Вирджиния го наричаше така, тъй като бил млад и неопитен — имали двайсет години разлика, — но упорито се опитвал да я учи на собствения й занаят, обяснявал й как да си пише репортажите и ежеседмичната рубрика за градската политика, която настоявал да наричат „блог“. Отношенията им съвсем скоро щяха да стигнат до кризисна точка и Бош се боеше, че в случая тя е уязвимата, защото дългият й стаж означаваше по-голяма заплата, а това съответно я правеше по-съблазнителна мишена за ръководството.

— Къде искаш да идем? Някъде в центъра ли?

— Или близо до вас. Ти избери. Само да не е индийски.

— Няма да е индийски, естествено. Ще си помисля и докато наближиш, ще съм готова с плана. Обади ми се, когато стигнеш Ехо Парк.

— Добре. Но виж, имам една молба. Ще ми събереш ли малко информация за един случай?

— Какъв случай?

— За един човек, арестуван по обвинение в убийство. Струва ми се, че следствието се води от ЛАПУ. Дей’Куан Фостър. Интересува ме…

— Да, Дей’Куан Фостър. Убиецът на Лекси Паркс.

— Точно така.

— Хари, този случай напоследък нашумя много.

— Защо?

— Няма нужда да ти събирам информация. Просто отвори уебсайта на вестника и напиши нейното име. Има достатъчно материали за нея — заради това каква е била и защото него го арестуваха цял месец след убийството. И не го разследва ЛАПУ, а Шерифството. Случило се е в Западен Холивуд. Виж, трябва да вървя, Ричи ме вика.

— Добре, ще…

Връзката прекъсна. Бош прибра телефона в джоба си, върна се при масата в трапезарията, вдигна вестника за ъглите и го премести в единия край. После свали лаптопа си от лавицата, на която го държеше, и го включи. Докато го чакаше да стартира, се загледа в карбуратора и осъзна заблудата си да смята, че ремонтът на един стар мотор може да му замени всичко друго.

По уредбата звучеше песента на Милт Джаксън „Ежедневието на Багс“ в изпълнение на Рон Картър в акомпанимент на две китари и Хари се замисли за собственото си ежедневие и за това какво му липсва.

Когато компютърът се зареди, Бош влезе в уебсайта на „Таймс“ и потърси Лекси Паркс. Името се споменаваше в 333 материала от последните шест години, много преди убийството и Бош стесни търсенето до настоящата година и намери двайсет и шест публикации, подредени по дата и заглавие. Първата беше от 10 февруари 2015: „Популярна заместник-кметица на Западен Холивуд открита убита в леглото си“.

Хари прегледа материалите и стигна до заглавие от 19 март 2015: „Топ гангстер арестуван по обвинение в убийството на Паркс“.

Върна се и кликна най-горния репортаж, като си мислеше, че има време да прочете поне първите съобщения за убийството и ареста, преди да потегли за града.

Първото съобщение за убийството на Лекси Паркс се отнасяше повече за самата жертва, отколкото за извършеното престъпление, защото Шерифското управление не беше разгласило почти никакви подробности. Цялата информация в материала всъщност можеше да се обобщи в едно изречение: съпругът на Паркс я открил пребита до смърт на леглото й, когато се прибрал от дежурство в Шерифството в Малибу.

Бош изруга. Мъжът й беше помощник-шериф. Това щеше да направи евентуалното му участие в делото на страната на защитата още по-непростимо за хората от правоохранителните органи. Когато го убеждаваше да приеме предложението му, Холър удобно беше пропуснал да спомене тази подробност.

И все пак продължи да чете. Лекси Паркс била един от четиримата заместник-кметове на Западен Холивуд и ръководела отделите „Обществена безопасност“, „Защита на потребителите“ и „Връзки с медиите“. Тя била главният говорител на градската управа и като такава най-често общувала с пресата, което обясняваше определението „популярна“ в заглавието. Трийсет и осем годишна, тя работела в общината от дванайсет години започнала като строителен инспектор и уверено се издигнала в кариерата.

Със съпруга и помощник-шериф Винсънт Харик се запознали при изпълнение на служебните си задължения. Западен Холивуд сключил договор за охрана с Шерифското управление и Харик бил назначен в участъка на Сан Висенте Булевард. Когато се сгодили, той подал заявление за преместване, за да избегне формалния конфликт на интереси, тъй като и двамата работели към общината. Отначало го прехвърлили в участъка в Линуд, а после в Малибу.

Бош реши да прочете следващия репортаж с надеждата да научи повече подробности за случая. Поне така обещаваше заглавието: „Следствието: убийството на Лекси Паркс е сексуално престъпление“. В публикувания на другия ден материал се съобщаваше, че детективите от отдел „Убийства“ в Шерифското управление разглеждали убийството като незаконно проникване в дома на Паркс. Тя била нападната в леглото, докато спяла, изнасилена и след това жестоко пребита с тъп предмет. Не се посочваше какъв е предметът и дали е открит. Не се споменаваше и на местопрестъплението да са събрани веществени доказателства. Нататък авторът продължаваше с разказ за реакцията на мъжа на Паркс и нейните познати, както и за ужаса, предизвикан от това престъпление сред обществеността. Отбелязваше се, че Винсънт Харик излязъл в отпуска, за да се справи с травмата от убийството на жена му.