Майкл Коннелли - Инсценировка

— Виж, нищо лично — ако изобщо бих го направил за някого, сигурно щеше да е за тебе.

И това беше вярно. Макар да бяха братя, синове на прочут лосанджелиски адвокат, те бяха израснали далеч един от друг и принадлежаха на различни поколения. Бяха се опознали едва през последните години. Въпреки че Холър се сражаваше на отсрещната страна, образно казано, Бош го харесваше и уважаваше.

— Съжалявам, мой човек, така стоят нещата — продължи той. — Не че не съм мислил за това. Обаче не мога да се насиля да прекрача границата. И ти не си първият, който ми го предлага.

Мики кимна.

— Разбирам. Само че аз ти говоря за нещо друго. Убеден съм, че някак си са накиснали моя клиент, а ДНК доказателствата са непоклатими и ще го осъдят, ако не ми помогне някой като тебе…

— Стига, Холър, не ставай смешен. Всеки адвокат във всяко съдилище постоянно повтаря същите тия думи. Всеки клиент е невинен. Обвинението срещу всеки клиент е инсценировка. Чувам го от трийсет години всеки път щом вляза в съдебна зала. Но знаеш ли, нямам никакви угризения за никой, когото съм пратил зад решетките. А в един или друг момент всеки от тях твърди, че не го е извършил.

Мики не отговори и Бош се възползва от мълчанието, за да опита хамбургера. Биваше си го, ала разговорът беше убил апетита му. Холър започна да рови с вилица в салатата си, без да яде.

— Виж, предлагам ти просто да хвърлиш един поглед на делото, да се убедиш сам. Иди поговори с него и ще разбереш.

— С никого няма да разговарям.

Хари избърса устните си със салфетка и я остави до чинията си.

— Искаш ли да обсъдим нещо друго, Мик? Иначе ще си взема хамбургера за вкъщи.

Холър не отговори, забил поглед в неначенатата си храна. Бош виждаше страха в очите му. Страх от провал, от нещо лошо, което ще трябва завинаги да носи в себе си.

Адвокатът остави вилицата.

— Ще сключа сделка с теб — каза той. — Поеми случая и ако откриеш доказателства срещу моя човек, предай ги на прокуратурата. Каквото и да откриеш, независимо в чия полза, отива в прокуратурата. Напълно прозрачен доказателствен материал стига да не нарушава пряко поверителността на отношенията между адвокат и клиент.

— Да бе, а какво ще каже клиентът ти за това?

— Ще се съгласи, понеже е невинен.

— Аха.

— Виж, просто си помисли. И ми съобщи решението си.

Бош отмести чинията си настрани. Беше изял само една хапка, но обядът бе приключил. Той избърса ръце с платнената салфетка и каза:

— Няма нужда да размишлявам. И още сега ще ти съобщя решението си. Не мога да ти помогна.

Изправи се и остави салфетката върху чинията си. Бръкна в джоба си, извади достатъчно пари за цялата сметка и ги затисна със солницата. През това време Холър безмълвно зяпаше чакалнята.

— Това е всичко — каза Бош. — Тръгвам си.

През по-голямата част от уикенда Бош успешно избягваше да мисли за предложението на Холър. В събота отиде с дъщеря си в окръг Ориндж — Мади трябваше да посети бъдещия си университет и да придобие представа за градчето. Обядваха късно в ресторант в покрайнините на кампуса, в който сервираха всичко върху вафлени кори, и след това гледаха мач на Ейнджълс в недалечния Анахайм.

В неделя се занимава с мотора. Задачата, която му предстоеше, щеше да е един от най-важните етапи в ремонта. Сутринта разглоби карбуратора, почисти всички части и ги остави да изсъхнат върху стари вестници на масата трапезарията. Беше си купил ремонтен комплект от „Глендейл Харли Дейвидсън“ и разполагаше с всички необходими уплътнения и о-пръстени. Наръчникът предупреждаваше, че ако постави някое уплътнение неправилно, остави мръсен жигльора или сбърка дори само едно от цял куп неща при сглобяването, целият ремонт ще отиде напразно.

След като обядва на задната веранда, пусна джаз по уредбата, върна се на масата, въоръжен с отвертка, още веднъж внимателно проучи наръчника и се зае със сглобяването на карбуратора, като повтаряше стъпките в обратния ред на разглобяването. Звучеше „Наима“ на Джон Ханди Куинтет, ода от 1967-а, посветена на Джон Колтрейн. Бош смяташе това парче за едно от най-добрите изпълнения на саксофон, записвани на живо.

С помощта на наръчника карбураторът скоро започна да заприличва на себе си. Когато стигна до жигльора, Хари забеляза, че частта лежи върху снимка на предишния губернатор на щата, захапал пура, широко усмихнат и прегърнал през рамо друг мъж, в когото Хари позна бивш депутат от Източен Лос Анджелис в щатския парламент.