Майкл Коннелли - Инсценировка

Холър кимна.

— Честно казано, такова нещо не се случва често. Сигурно мога да преброя на пръстите на двете си ръце случаите, в които съм успявал да елиминирам веществените доказателства от делото.

— Каза ли го на клиента си?

— Тънкостите на закона някак си му убягват. Интересува го само кога ще го пуснат.

Обядваха в „Тракс“ на Юниън Стейшън, приятно заведение, което се намираше близо до съдебната палата и затова често го посещаваха съдии, адвокати и прокурори. Сервитьорката познаваше Холър и не си направи труда да му поднесе менюто. Той просто поръча „както обикновено“. Бош набързо го прегледа и си избра хамбургер с пържени картофки, което явно разочарова адвоката.

По пътя бяха разговаряли по семейни въпроси. Бяха братя по баща и имаха дъщери на еднаква възраст. Момичетата всъщност се канеха да наемат обща квартира през септември в университета „Чапман“, окръг Ориндж. Бяха разбрали, че са кандидатствали на едно и също място, чак когато се похвалиха във Фейсбук с приемането си. И съвсем скоро след това бяха решили да живеят заедно. Това радваше бащите им, защото щеше да им е по-лесно да ги наглеждат.

Бяха се настанили на маса до прозорец с изглед към грамадната чакалня на гарата. Беше време да поговорят по работа. Бош очакваше Холър да го осведоми за развитието на делото, в което го представляваше. Предишната година временно бяха отстранили Хари от Лосанджелиското полицейско управление по изфабрикувано обвинение, след като бе влязъл с шперц в кабинета на един началник, за да прегледа стари полицейски документи, свързани с разследване на убийство, по което работеше активно. Беше неделя и на Бош не му се чакаше идването на началника на другия ден. Макар и дребно, нарушението можеше да бъде използвано като първа стъпка към уволнението му.

Нещо повече, докато оспорваше отстраняването си, той не получаваше заплата и нямаше достъп до пенсионния си фонд. Случаят се разглеждаше от Комисията за правата и процедурата щеше да отнеме най-малко половин година — с други думи, и без това щеше да приключи след датата на пенсионирането му. Тъй като не можеше да се издържа, а и предстоеше дъщеря му да постъпи в университета, Бош се пенсионира, за да получава пенсия. След това възложи на Холър да заведе дело срещу общината: обвиняваше Управлението, че е приложило незаконна тактика, за да го принуди да напусне.

Тъй като Мики беше настоял да се срещнат, Хари очакваше лоши новини. До този момент Холър го информираше по телефона и Бош разбираше, че се е случило нещо.

Реши да отложи разговора поне малко и се върна към току-що приключилото съдебно изслушване.

— Трябва да си горд със себе си, щом успя да измъкнеш оня наркопласьор.

— Знаеш не по-зле от мене, че няма да му се размине — отвърна Холър. — Съдията нямаше избор. Сега прокурорът ще предложи сделка и моят човек пак ще полежи на топло.

Бош кимна, после попита:

— Ами парите в багажника? Басирам се, че ще му ги върнат. Какъв ще е твоят дял? Ако не възразяваш да попитам.

— Петдесет бона, плюс колата — каза Холър. — На него няма да му трябва в затвора. Имам един човек, дето се занимава с такива неща. Ликвидатор. Ще взема от нея още две хиляди.

— Не е зле.

— Не е зле, ако успея да ги взема. Трябва да си плащам сметките. Хенеган ме нае, защото научил името ми от пейката на автобусната спирка на Флорънс и Норманди, докато висял отзад в патрулката. Та тогава запомнил номера ми наизуст. Имам шейсет такива пейки из целия град и това ми излиза солено. Постоянно трябва да зареждам резервоара, Хари.

Бош държеше да си плаща за адвокатските услуги по делото, обаче тези суми изобщо не можеха да се сравняват с парите, които Мики евентуално щеше да получи от Хенеган. Холър даже беше успял да намали разходите, като възложи на своя сътрудничка повечето задачи, които не бяха свързани с явяване в съда. Наричаше го „специална промоция за органите на реда“.

— Като стана дума за пари, нали видя колко ще ни струва следването на момичетата в „Чапман“? — попита той.

— Доста — изсумтя Бош. — Повече, отколкото получих общо през първите си десет години служба в полицията. Обаче на Мади и отпуснаха няколко стипендии.

— Да, и на Хейли. Това определено ще ни е от помощ.

Хари кимна. Май бяха изчерпали всички теми за разговор, освен причината за днешната им среща.

— Е, сега вече явно ще трябва да ми съобщиш лошата новина — въздъхна той. — Преди да са ни донесли обяда.