Майкл Коннелли - Инсценировка

Холър водеше разпита от мястото си на масата на защитата. В отсъствието на съдебни заседатели съдията не изискваше страните да се изправят, когато разпитват свидетел.

— Вие също завихте след господин Хенеган, нали така? — продължи той.

— Да — потвърди Санчес.

— Кога решихте да спрете колата на господин Хенеган?

— Веднага след това. Сигнализирахме му и той отби.

— Какво се случи после?

— В момента, в който автомобилът му спря, предната дясна врата се отвори и пътникът му отпраши.

— Искате да кажете, че е побягнал, така ли?

— Да.

— Накъде?

— Там има едно площадче с магазини и заведения, зад което минава уличка. Той изчезна на изток по уличката.

— Вие или партньорът ви преследвахте ли го?

— Не, уставът не позволява екипите да се разделят, защото е опасно. Партньорът ми поиска по радиостанцията наземно и въздушно подкрепление. И даде описание на беглеца.

— Какво въздушно подкрепление?

— Полицейски хеликоптер.

— Ясно. А вие какво правехте, докато партньорът ви разговаряше по радиостанцията, полицай Санчес?

— Слязох, отидох до предната лява врата на колата и казах на шофьора да протегне ръцете си през прозореца, за да ги виждам.

— Извадихте ли оръжието си?

— Да.

— Какво се случи после?

— Наредих на шофьора — на господин Хенеган де — да слезе от колата и да легне по очи. Той се подчини и аз му сложих белезници.

— Обяснихте ли му защо го арестувате?

— Той още не беше арестуван.

— Лежал е по очи на улицата и е бил окован в белезници, а вие твърдите, че не е бил арестуван?!

— Нямахме представа какъв е случаят и аз се грижех за безопасността на мен и на партньора ми. Имахме беглец и явно ставаше нещо подозрително.

— Значи беглецът е бил причината за всичко това, така ли?

— Да.

Холър прелисти няколко страници на жълтия си бележник, за да направи справка със записките си, после се обърна към лаптопа си, който стоеше отворен на масата на защитата. Клиентът му седеше със сведена глава и наблюдаван отзад, като че ли спеше.

Съдията, който се беше смъкнал толкова ниско на стола си, че Бош виждаше само побелялото му теме, се прокашля и се наведе напред, все едно да се покаже на присъстващите в залата. Табелката върху предната страна на масата му го представяше като съдия Стив Йерид. Бош не го познаваше нито лично, нито по име, което не означаваше нищо, понеже в сградата имаше над петдесет зали и съдии.

— Това ли е всичко, господин Холър? — попита съдията.

— Извинявам се, ваша чест — отвърна адвокатът. — Просто исках да проверя нещо.

— Дайте да продължаваме.

— Разбира се, ваша чест.

Холър явно откри каквото търсеше и поднови разпита:

— Колко време оставихте господин Хенеган окован в белезници на улицата, полицай Санчес?

— След като се уверих, че в колата няма други хора, претърсих господин Хенеган за оръжие, после му помогнах да се изправи и го настаних на задната седалка в патрулния автомобил, както заради неговата, така и заради нашата безопасност.

— Защо се безпокояхте за неговата безопасност?

— Както вече казах, нямахме представа какъв е случаят. Единият бяга, другият се държи нервно. Трябваше да осигурим безопасността му, докато не установим какво става.

— Кога забелязахте, че господин Хенеган „се държи нервно“, както се изразихте?

— Веднага. Когато му наредих да си протегне ръцете през прозореца.

— Когато му дадохте това нареждане, вие сте били насочили пистолета си срещу него, нали така?

— Да.

— Добре, значи сте настанили Хенеган на задната седалка на патрулката. Попитахте ли го дали може да претърсите колата му?

— Да, попитах го и той отговори, че не може.

— И какво направихте вие, след като той отказа?

— Поисках по радиостанцията да пратят куче, обучено да открива наркотици.

— И кога докараха кучето?

— След около час. Наложи се да го докарат от Академията, където имали учебна демонстрация.

— Значи клиентът ми един час е бил с белезници на задната седалка на патрулката, докато сте чакали.

— Точно така.

— Както заради неговата, така и заради вашата безопасност.

— Да.

— Колко пъти отворихте вратата и го попитахте дали може да претърсите колата му?

— Два-три пъти.

— И той какво ви отговаряше?

— Отказваше.

— Вие или друг полицай успяхте ли да откриете избягалия от неговата кола пътник?

— Доколкото ми е известно, не. Обаче на другия ден възложиха случая на Звеното за борба с наркотиците в Южното бюро на Управлението.