Майкл Коннелли - Инсценировка

— С тая бракма сигурно не е много далече.

— Тия стари черокита са колекционерска рядкост.

— Бракма.

— Влез във форумите — десет бона за чероки в добро състояние. Най-малко. Ама че било на триста хиляди километра — пак десет бона!

— Добре де, няма значение. Влизам. Холър е на задния бар, нали така?

— Да, на задния. Без имена, не забравяй.

— О, я стига.

Елис чу двигателя на джипа да запалва зад него. После пак отзад го повика мъжки глас.

— Паркирахте ли, господине?

Той се завъртя и видя, че пазачът стои на вратата на будката.

— Не, оставих колата на улицата.

Елис махна с ръка към Лас Палмас, обърна се и се спусна по стълбището към коридора зад ресторантската кухня. Мина покрай старите дървени телефонни кабини и влезе в новия салон.

„Мъсоу & Франк“ беше почти на цял век. Имаше стар и нов салон, но дори това разграничение датираше отпреди петдесет години. Елис последва един престарял келнер с червена жилетка към стария салон и оттам мина в бара. Зад късметлиите, които бяха успели да се настанят на столчетата, имаше навалица от два реда правостоящи.

Видя Холър да седи в отсрещния край. Разговаряше с жена, седнала от лявата му страна. Явно я сваляше, а тя не поддаваше. Въпреки това барманът постави пред двамата нови чаши мартини. И шейкъри в лед.

Адвокатът нямаше да си ходи скоро. Елис се обърна и отиде в една от старите телефонни кабини при задния вход. Там вече нямаше телефонни апарати, но затвореното пространство осигуряваше известно уединение. Той затвори вратата, извади джиесема си и позвъни на Лонг.

— Следиш ли го?

— Да, движим се на север по Хайланд Авеню.

— Провери ли му номера?

— Информацията е скрита, пише ЛАПУ.

— Значи е ченге.

— Или пенсиониран полицай. Има вид на човек най-малко с четвърт век служба зад гърба.

— Както и да е, за какво са си приказвали с нашия човек?

— Няма как да разберем. Дай да го видим къде отива.

— Ще чакам тук. Нашият човек май сваля някаква мацка на бара.

— Ще ти се обадя.

Каквото и да смяташе Елис, синьото чероки пред Лонг си беше страхотна кола. Класически ръбест модел, едновременно удобен и солиден. Лонг се чудеше защо вече не произвеждат такива. Сега приличаха на всички други джипове. Разплути като старци с преливащи над колана шкембета. „Тлъсти трътки“, викаше им бившата му жена.

Непознатият вече пътуваше по Кауенга, пак на север. Лонг видя, че се включва левият мигач на черокито. Завиваше нагоре към хълмовете. Това щеше да усложни проследяването.

Лонг подмина джипа, който чакаше насрещното платно да се освободи, за да завие, погледна наляво и установи, че пътят се раздвоява веднага след завоя. Мълхоланд Драйв вляво, Удроу Уилсън вдясно.

Когато видя в страничното огледало, че черокито завива, включи аварийните светлини и направи обратен завой пред насрещния трафик, после изключи аварийните, настъпи газта и се понесе към отбивката. От задните светлини на черокито нямаше и следа.

Без колебание избра Мълхоланд, защото беше по-често използваната и по-дълга улица, но скоро след като се заизкачва по склона разбра, че е сбъркал. Пътят лъкатушеше и той не беше чак толкова далеч зад джипа — щеше да види задните му светлини на някой от следващите завои.

Обърна отново и този път пое по Удроу Уилсън, като вдигна неразумно висока скорост за този криволичещ път. Само му трябваше после Елис да му трие сол на главата задето е изпуснал непознатия. Майната му на ограничението на скоростта.

Удроу Уилсън беше тясна улица в жилищен квартал, която се виеше по склона от отсрещната страна на Мълхоланд. След пет-шест завоя Лонг най-после зърна пред себе си познатите светлини на черокито, намали и продължи да поддържа дистанцията. Джипът скоро отби под осветен навес до светлосин фолксваген костенурка. Лонг го подмина, без да намалява скоростта.

След втория завой нагоре по склона отби, изключи от скорост и провери джиесема си за пропуснати повиквания или есемеси от Елис. Нямаше нищо. Изчака три минути, угаси фаровете и се спусна обратно покрай къщата на непознатия — малка, издигаща се над склона сграда с изглед към сияещите светлини на града.

Запомни номера на фолксвагена. Освен това забеляза, че на тротоара е изнесен контейнер за смет.

На Холър не му вървеше с жената на съседния стол и преглъщаше поражението си с водка. Скрит сред навалицата, Елис го наблюдаваше в огледалото зад бара. Държеше бутилка бира като част от камуфлажа, но не пиеше. Никога не близваше алкохол.