Майкл Коннелли - Инсценировка

— В момента на запад.

— Бихте ли описали автомобила?

— Черен линкълн „Таун кар“. — Елис и продиктува регистрационния номер на Холър.

— Изчакайте така, господине.

Той знаеше, че сега телефонистката ще прати съобщение в полицията, а после пак ще се върне на линия, за да вземе името и данните му, така че прекъсна връзката. Линкълнът на Холър излезе от паркинга на Лас Палмас, измина краткото разстояние до Холивуд Булевард и се размина с колата на Лонг.

Елис напусна скривалището си и излезе на улицата да пресрещне партньора си. В момента, в който техният додж „Чалънджър“ спря, той се наведе и остави резервния джиесем пред задната гума, за да го смачкат на тръгване. После отвори предната дясна врата, вмъкна се вътре и каза на Лонг да обърне. На полицейската честота вече излъчваха съобщението за вероятно шофиране в нетрезво състояние.

— До всички патрули в района на Холивуд: информация от гражданин за шофьор в нетрезво състояние, пътуващ на запад по Холивуд Булевард при Лас Палмас Авеню. Заподозреният шофира нов черен линкълн „Таун кар“…

Кабелът на микрофона беше прехвърлен през огледалото за обратно виждане. Някога плътно навитите спирали се бяха отпуснали с времето. Елис откачи микрофона и го вдигна пред устата си.

— Шест-Виктор-петдесет и пет, движим се на запад по Холивуд Булевард и сме на около минута от мястото.

Отпусна бутона за предаване и се обърна към партньора си.

— Карай на запад по Холивуд. Нашият човек сигурно си отива вкъщи.

Лонг настъпи газта и когато стигна до първата пряка обърна и се насочи към Холивуд Булевард. Докато минаваха покрай тъмния вход на гаража, Елис хвърли поглед натам.

— Какво ще правим? — попита Лонг.

— Ще го спрем и ще го арестуваме за шофиране в нетрезво състояние. Това би трябвало да го позабави.

— Ами ако не е пиян?

— Няма значение, нали е адвокат. Ще откаже тест и дрегер и ще се наложи да му взимаме кръв. Така или иначе ще го арестуваме. Искам да хвърля един поглед на багажника му.

Лонг само кимна.

Настигнаха Холър на червен светофар на кръстовището с Ла Бреа Авеню.

— Сега ли? — попита Лонг.

— Не. Елис поклати глава. Изчакай да пресече Ла Бреа и да влезем в жилищния квартал. По-малко хора. По-малко камери.

Отново заговори в микрофона:

— Шест-Виктор-петдесет и пет, настигнахме вероятния нарушител на червен светофар на Холивуд и Камино Палмеро Стрийт. Пратете патрул за подкрепление.

Когато светна зелено, Лонг изпревари няколко коли, мина зад линкълна и включи светлинната сигнализация. Холър отби до тротоара пред двуетажна жилищна сграда и спря.

— Аз поемам — заяви Елис.

Отвори жабката и извади пластмасова свинска опашка. Не искаше да използва белезници, защото възнамеряваше да предаде Холър на патрула и двамата с Лонг да претърсят линкълна.

— Слиза — каза партньорът му.

Елис вдигна очи и погледна през предното стъкло. Адвокатът вече беше слязъл. Разговаряше по джиесема си. Прекъсна връзката, хвърли телефона в колата си, натисна заключващия бутон и затвори вратата. После постави длани върху покрива на автомобила и зачака.

— Той току-що заключи колата отбеляза Лонг. — Ключовете сигурно са вътре.

— Скапаняк. Мисли си, че няма да я отворим.

Елис се измъкна навън и мина между двата автомобила, за да стигне до Холър.

— Здравейте, детектив — каза адвокатът.

— Пили ли сте тази вечер, господине? — попита го Елис.

— Да — отвърна Холър. — Обаче не толкова, че да ме спирате.

— Получихме съобщение на телефона за спешни повиквания с описание на вашата кола и предупреждение за опасно шофиране. Карахме непосредствено зад вас в продължение на четири-пет преки и вие криволичехте през цялото време.

— Глупости. Видях ви. Изпреварвахте колите зад мен, за да ме настигнете.

— С кого разговаряхте? Известно ли ви е, че е забранено да разговаряте по мобилен телефон по време на шофиране?

— Отговорът на първия ви въпрос е, че това не е ваша работа. Що се отнася до втория ви въпрос, аз позвъних чак след като спрях. Това не е забранено. Е, хайде, вършете си работата, детектив.

— Всъщност съм обикновен полицай. Откъде идвате?

— От „Мъсоу & Франк“.

— Ядохте ли нещо, или само пихте?

— Изядох няколко маслини.

— Бихте ли ми показали шофьорската си книжка?

— Разбира се. Може ли да бръкна във вътрешния джоб на сакото си, полицай?

— Бавно.

Холър извади портфейла си и подаде на Елис шофьорската си книжка. Полицаят й хвърли един поглед и я прибра в задния си джоб. После каза: