Майкл Коннелли - Инсценировка

Обобщението за убийството на Паркс определяше убиеца като начинаещ сексуален хищник, който най-вероятно е дебнал жертвата и е планирал смъртоносния си удар до най-малки подробности, само за да се обърка при извършването му и да допусне грешка, оставяйки ДНК материал на местопрестъплението. Кулминацията на плана изпълнила убиеца с угризения до такава степен, че се опитал психологически да скрие престъплението си, като затисне лицето на жертвата с възглавница. Това предполагало сексуален хищник, за когото убийството е ново изживяване и който е прогресирал от други, по-дребни сексуални престъпления.

Убиецът на Джеймс Алън се характеризираше по различен начин. Заради занятието на жертвата се правеше заключението, че убийството е било извършено в резултат на акта на проституиране и не е мотивирано от компулсивен психосексуален порив. Но също като при убийството на Паркс имало данни, че мотивиращ фактор е угризението, в този случай в съчетание с обвиняване и наказване на жертвата заради постъпките на самия убиец. Предполагаше се, че той най-вероятно е мъж, който крие своята хомосексуална ориентация зад фасадата на хетеросексуален начин на живот. Смяташе се също, че убиецът има съпруга, деца и кариера и че ги е чувствал застрашени поради сексуалните си връзки с Алън. Чувството за заплаха се превърнало в гняв и било насочено към жертвата, защото е „експлоатирала слабостта на убиеца“. Той обвинявал Алън и искал да се справи със заплахата за семейството си и препитанието му, като го ликвидира. Изхвърлянето на трупа на уличката подчертавало презрителното отношение на убиеца към Алън като към боклук. Човешки боклук, оставен на улицата, за да бъде откаран на бунището.

Освен това се предполагаше, че убиецът може да е действал по подобен начин и по-рано. Профилът съдържаше детайлите за предишното убийство, за което Али беше споменал на Сото, но те също бяха редактирани. Нямаше го името на жертвата, обаче обобщението на фактите по случая едновременно показваше зловещи прилики и съществени разлики.

Главната прилика бяха самите жертви, мъжки проститутки, убити другаде и после „изложени“ приблизително на едно и също място и горе-долу в една и съща поза. Разликите бяха във физическите характеристики на жертвите. Освен че и двамата били проститутки, единият бил хилав и дребен бял мъж, а другият — як и широкоплещест негър. В профила се посочваше, че техните роли били различни — Алън бил пасивен, а другият активен. Това означавало различен тип клиентела и съответно различни убийци.

Следователите в първия случай не открили къде е извършено убийството. Жертвата живеела със съквартирант в апартамент в Източен Холивуд, но не била убита там, което говорело за неизвестно място на срещата и с убиеца, докато в случая с Алън уликите показвали, че е бил убит в мотелската му стая и после захвърлен на уличката.

Авторката на психологическите профили д-р Инохос заключаваше, че двете убийства са извършени от различни хора и че убиецът на Алън може да е знаел за първото убийство от медиите, уличната мълва или източници в органите на реда и да се е опитал да имитира някои елементи на престъплението, за да заблуди следствието.

Психоложката привличаше вниманието на следователите към още няколко аспекта на убийството. От трупа на Алън не била взета чужда ДНК и по време на аутопсията не били открити свидетелства нито за сексуално насилие, нито за секс по взаимно съгласие. Това явно предполагало, че убийствената ярост е изригнала преди да бъде осъществен полов акт. Нямало вероятност и половият акт да е осъществен много по-рано и престъпникът да се е върнал в мотелската стая, за да убие Алън. Удушаването на жертвата с жицата от снимката на стената показвало, че убиецът не е дошъл подготвен да извърши престъплението, а че то е спонтанно решение, взето докато е бил в стаята. Убиецът свалил жицата от снимката докато Алън бил в банята или вниманието му било ангажирано с друго, или пък бил приведен в безпомощно състояние, и после го удушил с нея.

Бош прибра двата профила в папката, в която му ги беше дала Инохос. Изправи се и закрачи напред-назад, замислен за прочетеното в контекста на онова, което знаеше от по-рано. Вече беше време да развие собствената си следствена теория.

Две убийства, двама различни убийци. Профилите предполагаха два различни типа психологически мотиви. Обвиняваха Дей’Куан Фостър в убийството на Лекси Паркс, но съставеният преди да направят ДНК връзката профил не отговаряше нито на психологическите профили, нито на веществените доказателства. В същото време обаче отделни особености на неговия начин на живот се вписваха в профила на убийството на Джеймс Алън, за което той имаше желязно алиби — беше се намирал в затвора.