Майкл Коннелли - Инсценировка

— Това делото на Алън ли е?

— Да — потвърди Лусия. — Взех го назаем от бюрото на Али, след като той си тръгна.

Бош се смая. Нейното провинение беше много по-сериозно от онова, за което го бяха отстранили от служба и в крайна сметка го бяха принудили да напусне Управлението.

— Не трябваше да го правиш, Лусия. Най-малко искам заради мене да провалиш цялата си кариера. Ти…

— Спокойно, Хари — прекъсна го Сото. — Той изобщо няма да научи. Прегледай го сега и после ще го върна. Пък и той също е в провинение. Трябваше да го заключи в касата.

— Не ми пука за него. Искаш да кажеш, че на няколко бири ще отидеш и просто ще го върнеш на бюрото му, така ли?

— Да, защо не?

— Поемаш голям риск, Лусия. Не искам да ми тежи на съвестта, ако се случи нещо. Стига и това, че вече си го взела. Аз само щях да ти задам няколко изясняващи въпроса, нищо повече.

Тя кимна, както винаги правеше дъщеря му, когато Бош я мъмреше. Сото беше по-голяма от Мади с десет години, но понякога разликата не си личеше. Постъпката й бе глупава.

— Виж, Хари, миналата година ти пое голям риск заради мен, когато бяхме партньори. Длъжница съм ти и се радвам, че мога да ти услужа. Хайде да престанем да говорим за това. Потърси каквото ти трябва. Имам ти доверие. Знам, че работиш за адвокат, обаче ти вярвам, че се стремиш да откриеш истината, каквато и да е тя.

Беше негов ред да й отговори с кимване. Бош се пресегна и бавно притегли класьора към себе си. Музиката отново кънтеше, този път песен на испански с акомпанимент на духови инструменти.

— Хайде да се преместим в колата ми — предложи той. — Тук е прекалено шумно и ми пречи да мисля.

Сото се усмихна и поклати глава.

— Истински старец. Е, да вървим.

Хари отпи още една глътка бира и се изправи.

Бош първо разгледа снимките от местопрестъплението — това трябваше да му замени присъствието на самото местопрестъпление при истинско разследване.

Напълно облеченият труп на Джеймс Алън бил открит подпрян на задната стена на автосервиз, разположен на уличка, успоредна на Санта Моника Булевард до кръстовището с Ел Сентро Авеню. Уличката приличаше на всяка друга в град, чиято инфраструктура се разпада, в щат, чиято инфраструктура се разпада. Представляваше мозайка от асфалтови кръпки и чакъл върху ронеща се подложка от стар бетон.

На снимките, показващи мястото, където бе намерен трупът, се виждаше, че тази част от уличката е добре скрита зад сервиза и задната страна на жилищен блок. Към нея гледаха само матираните прозорци на баните. Само на петнайсетина метра в посока, обратна на Ел Сентро, уличката се разширяваше в голям паркинг зад четириетажна тухлена фабрика. Бош остана с впечатлението, че убиецът е познавал уличката и е знаел, че може да остави трупа там, без да го забележат. Можеше да е знаел също, че тялото ще бъде открито на другата сутрин от паркиращите работници във фабриката.

Продължи със снимките на трупа. Жертвата беше със сиви шорти и розова риза. Нямаше обувки, но носеше от онези терлици, каквито използват жените, за да се предпазват от пришки, когато са с обувки на бос крак.

Косата му беше прихваната с мрежа за перука. Яката на ризата донякъде скриваше увитата около врата му жица, стегната толкова силно, че се впиваше в кожата му. Почти нямаше кръв, тъй като сърцето беше спряло да бие скоро след впиването на жицата във врата.

Обезкосмените крака на жертвата бяха изпънати, ръцете й лежаха в скута. Близките кадри на дланите не показваха счупени нокти и кръв. Това накара Бош да се усъмни, че Алън по някакъв начин е бил възпрепятстван да се съпротивлява, докато жицата се е стягала около шията му.

— Какво откри? — попита Сото.

Тя седеше на дясната седалка до него и досега мълчаливо чакаше. Беше изнесла бутилката си от бара и от време на време отпиваше глътка бира, докато наблюдаваше как бившият й партньор проучва следствените материали.

— Защо смяташ, че съм открил нещо?

— И преди съм те виждала да работиш с дневник на убийството — поясни Сото. — Усещам кога си се натъкнал на нещо, което не се връзва.

Бош кимна.

— Ами, по дланите му няма травми. Няма кръв, няма счупени нокти. Ако някой те души с жица, естествено е да се опиташ да я махнеш от врата си.

— И какво ти говори това?

— Че или не е бил в съзнание, когато са го удушили, или нещо, а може би някой, е държал ръцете му долу. По китките няма следи от връзване, значи…

Не довърши изречението.

— Какво? Какво означава това, че няма следи от връзване?