Майкл Коннелли - Инсценировка

— Че може да са били двама.

— Двама убийци ли?

— Единият го е държал, другият го е удушил с жицата. Има и други неща.

— Карим и Стотър едва ли са обърнали внимание на всичко това. Какви други неща?

Бош сви рамене.

— Краката му. Няма обувки, но носи тия чорапки.

— Казват се терлици.

— Добре де, терлици. Не виждам охлузвания от влачене нито по краката, нито другаде по трупа.

Сото се наведе над централната конзола, за да погледне снимката отблизо.

— Ясно.

— Тялото е подпряно на стената — продължи Бош. — Сигурно е извадено от кола и е оставено там. Носили са го. Убитият не е едър. Естествено, може да го е направил и сам човек, но все пак. Сам човек да го пренесе от колата дотам?! Не знам. Това ме смущава, Лусия.

Тя отново се облегна на седалката, отпи от бирата и кимна.

Снимките бяха поставени в прозрачни джобове с по три перфорации, които позволяваха да се закрепят за трите пръстена на класьора. Бош ги прехвърляше назад-напред, за да потвърждава заключенията си. Накрая извади джиесема си и снима една — кадър на целия труп, отпуснат до покритата с графити задна стена на автосервиза.

— Не бива, Хари — възпротиви се Сото.

Бош знаеше какво има предвид. Ако в съда или където и да било другаде се появеше снимка на фотос от местопрестъплението, щеше да стане ясно, че Хари е имал достъп до дневника на убийството. Това можеше да предизвика разследване, което да я изобличи.

— Знам — отвърна той. — Просто искам да отбележа мястото на трупа спрямо стената, за да го намеря, когато правя оглед на уличката. Графитите ще ме ориентират. След като приключа там, ще унищожа снимката. Как ти звучи?

— Май става.

Бош продължи със следващата група снимки — от стая 6 в „Хейвън Хаус“. Вещите на Джеймс Алън все още бяха там. В гардероба висяха дрехи, на пода имаше няколко чифта обувки, включително на високи токчета. Две перуки, руса и тъмна, на стойки на скрина. Навсякъде бяха пръснати свещи — на скрина, на двете нощни шкафчета и на лавицата над леглото. На лавицата имаше и голям прозрачен пластмасов контейнер, наполовина пълен с презервативи. Етикетът представяше този продукт като „Рейнбоу Прайд“ и посочваше, че контейнерът съдържал триста лубрикирани кондома в шест различни цвята. Хари извади бележник и си записа подробностите, за да ги предаде по-късно на Холър. Установи, че наблюдението на Сото от разговора им предишния ден е вярно. Контейнерът приличаше на кутиите с бонбони, които си спомняше от чакалнята на лекарския кабинет и касата в бакалията.

Отново проучи снимките от мотелската стая, като този път търсеше мобилен телефон, но не видя такъв. Знаеше, че някъде трябва да е имало джиесем, тъй като по време на разговора в затвора Дей’Куан Фостър му беше казал, че е позвънил на Алън, за да си уговорят среща в нощта на убийството на Лекси Паркс.

Отвори класьора на раздел 5, съдържащ рапорта за вещите, и прочете списъците на предметите, които следователите бяха иззели от двете местопрестъпления — уличката и мотелската стая на Алън. Никъде не се споменаваше мобилен телефон.

Заключението: убиецът беше взел джиесема на жертвата, защото е съдържал запис на контакт с него.

Бош набързо прелисти дневника, за да види дали Карим и Стотър са изискали по съдебен път телефонни разпечатки. Нямаше нищо, липсваха и данни изобщо да е издавано съдебно нареждане, което го наведе на мисълта, че Алън е използвал или телефон, регистриран на чуждо име, или джиесем за еднократна употреба, за какъвто не можеха да се поискат разпечатки без самия телефон или номера му и мобилния оператор.

Записа си да поиска от Дей’Куан Фостър номера, на който е позвънил, за да се свърже с Алън. Оттам щеше да се опита да проследи телефонните контакти на жертвата.

— Съжалявам — каза той.

— Моля? — Сото повдигна вежди.

— Сигурен съм, че не си имала намерение да прекараш цялата вечер на предната седалка на колата ми.

— Няма нищо. Вътре става интересно доста по-късно. Тогава клиентите почват да танцуват и да се събличат върху бара.

— Да бе.

— Сериозно.

— Е, тогава ще побързам тука с тия неща, за да не пропуснеш шоуто.

— Може би и ти трябва да останеш, за да не го пропуснеш. Може би не е зле да поразпуснеш, Хари.

Бош я погледна, после отново се наведе над дневника. Търсеше рапорта за аутопсията.

— Струвам ти се прекалено скован, така ли?

— Е, поне с мен. Предполагам, че винаги си ме смятал за прекалено крехка за тази работа. Дълбоко в душата си сигурно си мислиш, че това е мъжка професия.