Алан Глинн - Екстремен ум

Късно сутринта и в ранния следобед всички с изключение на една от избраните от мен акции, вдигнаха цените, и то в доста широк диапазон. Бързо взех решения от кои да се отърва. Диджитон например стигнаха до 17 и 3/8, но реших че няма да отидат по-нагоре, затова ги продадох и реализирах печалба от 600 долара, по-малко от комисионата и таксата за транзакцията, разбира се. Други акции се вдигна от 18 и 1/2 точки на 24 и 3/4, друга една от 31 на 36 и 7/16. Като се отървах от тези акции, избирайки точния момент, успях да увелича основния си фонд от 7000 на 12 000 долара и през последните два часа на търга продадох всичко, освен акциите на US-Cova. Това бяха акции, които не мръднаха през целия ден, въпреки сигналите, че покачването е неизбежно. Ядосах се от това, защото докато избирах тези компании, получих някакво почти физическо усещане за тях… неясна тръпка дълбоко в стомаха — или поне така ми се стори в момента. Във всеки случай, всичките други акции се бяха вдигнали и не можех да проумея защо тази точно не играеше по правилата.

Без да се разколебавам, пуснах поръчка за още 650 акции в US-Cova, по 22 долара за акция. След около двайсет минути екранът просветна и US-Cova започна да се движи. Покачи се с две точки, после с още три. Гледах как цената на акциите просто се катери нагоре. Като стигна 36 долара, изписах поръчка за продажба, но я задържах, като изчаках още едно покачване и я пуснах, когато цената удари 39 долара, разлика от 17 долара за малко повече от час.

Благодарение на това, при затваряне на борсата този първи ден аз имах над 20 000 долара в сметката си. Като извадя първоначалните 7000 долара и таксите, това означаваше, че съм с около 12 000 долара печалба само за един ден. Това очевидно беше дребна работа на фондовата борса, но беше много повече от това, което изкарвах за половин година, списвайки каталози на свободна практика. Това, разбира се, беше удивително, но ме осени също мисълта какъв невероятен късмет бях извадил — да избера седем компании и седемте да се окажат печеливши, и то в един умерено добър ден, когато пазарите затвориха само с 12 точки покачване. Беше изключително. Как го бях направил? Късмет ли беше? Опитах се да преповторя цялото нещо, да проследя стъпките си и да видя дали мога да възстановя в паметта си кои сигнали бях ползвал, какво преди всичко ми беше подсказало и довело до тези сравнително непознати, нископрофилни компании, но това се оказа един невъзможен за проследяване лабиринт. Прегледах отново дузина тенденции, пуснах и изгледах програмите за анализ и в един момент се улових, че лазя по пода на апартамента по разгърнатите страници на огромните вестници и лъскавите списания, търсейки някаква статия, която смътно си спомнях, че бях чел, и която може би ми беше подсказала нещо — или ми е дала искра за някаква идея, насочила ме е към нещо или го е предотвратила. Просто недоумявах. Може би бях чул нещо по телевизията, някаква забележка, измъкната от ръкава на някой от стотиците инвестиционни анализатори. Или съм се натъкнал на нещо в чат рума или на таблото за съобщения или в уеб пространството.

Опитът да пренасоча умствените си координати към точните моменти, в които бях избрал тези фондове, беше все едно да се мъча да вкарам паста за зъби обратно в тубата и не след дълго се отказах. Но заключението, което можех да си извадя от това, беше, че вероятно съм използвал фундаментални и количествени анализи в почти еднакви пропорции, и даже да не успея да приложа точно същото съотношение при следващия случай, и никога да не възстановя условията през този точно ден, определено бях на прав път. Освен ако, естествено — непоносима мисъл — това не беше някакъв вид щастлива случайност, епичния удар, късмета на новака. Не вярвах сериозно, че е така, но все още исках да знам със сигурност и нямах търпение да търгувам отново на следващия ден. Което означаваше да продължа с подготвителните дози от данни и — естествено — от MDT-48.

СПАХ ТРИ-ЧЕТИРИ ЧАСА тази нощ и когато се събудих — което беше доста внезапно, заради една аларма на кола от улицата — ми трябваше доста време да осъзная къде съм и всъщност кой съм. Преди да ме стресне алармата и да ме събуди, бях по средата на някакъв особено жив сън, който се развиваше в стария апартамент на Мелиса на Юниън Стрийт в Бруклин. Всъщност в съня не се случваше кой знае какво, но той ми създаваше усещане за някаква насочена виртуална реалност, изнизваха се кадри и детайли в едър план, имаше даже звуци, шумове… будещи спомени, напомнящи стенания, звуци от радиаторите, например, затръшване на врати долу в хола, детски гласове, идващи от улицата.