Алан Глинн - Екстремен ум

— Имам предвид, ела тук — погледни това.

Аз пристъпих бързо напред и застанах зад него. На средния екран, този на който той работеше, видях колони от гъсто изписани цифри, дроби и проценти. Той посочи нещо на монитора — ATRX, борсов символ за една биотехнологична компания, и каза:

— Тази отвори на около шейсет долара за акция и току-що се оттегли малко и предлага 59 и 3/8… а офертата е — той посочи друга част от екрана — е 59 и 3/4, това прави 3/8 разлика в цената. И ето как стоят нещата, благодарение на най-новия софтуер и на регулаторните промени, въведени от комисията по ценните книжа, аз мога да търгувам в рамките на тази разлика и то тук, в собствения си хол.

Той маркира редицата от цифри след символа ATRX и гледа известно време в нея. Провери един от другите екрани, върна се до първия и написа нещо. Изчака няколко секунди и написа още нещо. Пак изчака с една ръка, вдигната във въздуха, след което тихо каза ,Да“.

Обърна се към мен и обясни какво беше направил. Като използваше тази нова програма за търгове, беше открил, че има трима брокери, клиенти за офертата на ATRX, и двама, които предлагат. Предполагайки, че ATRX ще реагира и ще се върне към предишната цена, той се възползва от голямата разлика и предложи 59 и 7/16 за 2000 акции, което беше 1/16 в повече от най-добрата цена, предложена от брокерите. Предлагайки цена, по-висока от тяхната, Холанд беше на първа позиция за осъществяване на сделката. Първите 2000 акции за продажба на борсата отидоха при него на цена 59 и 7/16. Много скоро той ги предложи за продажба на цена 59 и 11/16, която все още беше по-ниска от исканата цена, обявена от големите брокери. Предположението на Холанд беше вярно и акциите бяха взети от ръцете му почти веднага. Само за 15 секунди и няколко удара по клавиатурата на компютъра той беше направил чиста печалба от 500 долара и беше намалил разликата с 1/8 на точка.

Попитах го колко такива търга прави на ден.

Холанд за първи път се усмихна. Каза, че прави по около трийсет търга всеки ден, повечето с акции от по 1000 или 2000 и рядко отделя повече от десет минути за търг.

Той отново се усмихна и продължи:

— Е, не всичките са като този, но доста от тях са. — Замълча. — Цялата работа е да откриеш гребена на вълната в схемата и да се включиш бързо.

— Искаш да кажеш, че не зависи само от това кой има най-много информация?

— Глупости, не. С всичките индикатори, които са на разположение в наши дни, просто получаваш объркващи сигнали. Глупости, не.

Сега, след като бях задържал вниманието му, го бомбардирах с още въпроси. Доколко трябва да е предварително подготвен за всеки ден на борсата? По колко позиции държи постоянно отворени? Какви комисиони плаща?

Докато отговаряше на всеки един от въпросите ми, Холанд постепенно започна да се отдалечава от екрана на компютъра върху масата. После се зае да си прави еспресо, но в момента, в който кафето стана и той започна да го пие, беше вече достатъчно откъснат от работата си, за да забележи, че е само по боксери и се почувства неудобно. Изхвърли остатъка от кафето си, извини се и се запъти към другия край на хола към стая, която предположих, че е спалня.

В негово отсъствие отидох да погледна компютъра отново. Това беше изумително… беше спечелил 500 — цената на една доза MDT — само за петнайсет секунди! Аз определено исках да се науча да правя това, защото ако Боб Холанд можеше да изпълни трийсет поръчки в един ден, бях сигурен, че аз ще се справя със сто или повече. Като се върна в джинси и тениска, го попитах какво трябва да направя, за да се науча. Той ми каза, че най-добрият начин да се включиш в еднодневни търгове е просто да го правиш — да търгуваш и че повечето от брокерите в интернет подпомагат, като предлагат безплатен достъп до игри- симулации на търгове и обучение на живо.

— Игрите-симулации — каза той с тон, който беше започнал да става все по-надут — са един отличен начин да развиеш уменията си, Еди, и да добиеш увереност при обявяването на покупко-продажба без всъщност да поемаш рискове.

Накарах го да ми препоръча някои брокери в интернет и пакети софтуер за търгове и докато записвах тези неща, продължавах да изстрелвам въпроси. Холанд отговори на всичко, което го попитах и то много разбираемо, но забелязах, че става малко притеснен, сякаш нивото и естеството на въпросите ми излизаха от рамките, за които се беше спазарил — сякаш усещаше, че отговаряйки, препредавайки тази информация, той може би пуска в киберпространството някакво чудовище от рода на Франкенщайн, някакъв отчаян, гладен индивид, способен на кой знае какви финансови варварщини.