Алан Глинн - Екстремен ум

Затварях телефона след тези сесии с него и се чувствах изтощен, сякаш по някакъв начин бях създал внуче, без чужда помощ, изсипал съм хайвера си на някаква далечна, катализирана версия на мен самия ей там на пода в дневната. После като бързо изреждане на сцените в научно-популярен филм за природата, старото ми аз, сгърчено, напукано, разлагащо се — изведнъж ще се сбръчка и ще се разпадне, от което усилието да се възстанови някаква смислена преценка кой всъщност бях, щеше да се окаже още по-трудна.

НО МОМЕНТИТЕ НА СТРАХ като този бяха доста редки и моето трайно впечатление от този период беше колко хубаво е чувството да си толкова зает през цялото време. Нито за секунда не оставах бездеен. Четях новите биографии на Сталин, Хенри Джеймс и Ървин Талберг. Учех японски по един комплект учебници и касети. Играех шах в интернет и решавах безброй заплетени пъзели. Обадих се по телефона в една радиостанция един ден, за да взема участие във викторина и спечелих целогодишно зареждане с някакви продукти за коса. Прекарвах часове в Интернет и се научих как се правят редица неща — без, разбира се, да правя което и да е от тях в действителност. Научих се как да подреждам цветя и как се разглобява автомобилен двигател.

Едно нещо, което наистина исках обаче и винаги съм искал да се науча да правя, беше как да разчитам ноти. Намерих една страница в интернет, която подробно се обясняваше целият процес и бързо разгада за мен мистерията на дискантите, на басовия ключ, акордите, музикалния ключ и т. н. Излязох и купих свитък ноти, като за начинаещи, няколко известни песни, както и малко по-трудни неща, два концерта и една симфония (Втората на Малер). Само за няколко часа свърших всичко с изключение на Малер, към който пристъпих много внимателно, да не казвам с благоговение. Поради голямата сложност, ми трябваше много повече време, но накрая успях да разчета този величествен водовъртеж от изпълнени с копнеж мелодии и поразителни фанфари, извисяващи се струни и трогателни корали. В около два часа след полунощ в мрачната тишина на всекидневната, след като бях достигнал мощната кулминация, връхната точка в ми бемол на Was du geschlagen, Zu Gott wird es dich tragen! усетих едно от тези настръхвания и потръпване, което премина на вълни през цялото ми тяло, а очите ми се напълниха със сълзи.

Следващата стъпка беше да видя дали мога да свиря по ноти, затова се отправих към Канал Стрийт и си купих един сравнително евтин електрически синтезатор и го поставих в близост до компютъра. Следвах един онлайн курс и започнах да упражнявам гами и елементарни мелодийки, но това изобщо не беше лесно и едва не се отказах. След няколко дена обаче нещо сякаш прещракна и аз започнах да възпроизвеждам няколко прилични мелодии. След една седмица свирех парчета на Дюк Елингтън и Бил Евънс, а скоро след това всъщност започнах да изпълнявам мои собствени импровизации.

Известно време си представях срещи по клубове, пътувания из Европа, дъжд от визитки на мениджъри от звукозаписния бизнес, но не след дълго осъзнах нещо от критична важност: бях добър, но не толкова добър. Можех да свиря „Звезден прах“ и „Никога не ми е минавало през ум“ сравнително добре и може би щях да съм в състояние да свиря всичко от двата сборника ноти за „Добре темперирано пиано“, ако работех над това без да спирам през следващите 500 часа — въпросът беше обаче дали наистина искам да прекарам следващите петстотин часа, упражнявайки се да свиря на пиано?

В тази връзка, предполагам, изникна въпросът какво точно искам да правя?

ПО ТОВА ВРЕМЕ и поради това започна да не ме свърта на едно място. Разбрах, че ако възнамерявам да вземам MDT, ще са ми необходими фокус и структура в живота, и това скачане от един интерес на друг няма да е достатъчно. Трябваше ми план, стабилен курс на действие — трябваше да работя.

Имах още един по-неотложен въпрос за решаване. Какво да правя с 450-те или колкото са там таблетки? Някои от тях можех да продам по за 500 долара хапчето, така че очевидно трябваше да обмисля как да ги… пласирам — при това да ги пласирам сам. Но как точно? Да вися по ъглите на улиците? Да върша амбулантна търговия по нощните клубове? Да се опитам да ги прехвърля на някакъв страховит бабаит с пистолет в хотелската си стая? Имаше прекалено много усложнения и прекалено много възможности. Освен това не ми трябваше много време да преценя, че дори да вземех пълната цена дори на половината от таблетките, 120 000 долара в края на деня бяха нищо в сравнение с потенциалните ползи, които можех да имам, ако просто ги консумирах и ги използвам креативно и смислено. Аз малко или много съм готов с Нова светлина върху периода, например, и с лекота мога да отметна още някои части от поредици, като тази.