Като взех все пак каквото беше останало в дрешника, отново отидох да пазарувам. Този път се насочих към Четирийсет и седма улица и купих два четиринайсет инчови телевизора, един лаптоп и три комплекта софтуер — два за инвестиционни анализи и един за търгове в интернет. Като пренебрегнах идеята на Боб Холанд, че прекалено много информация води до объркващи сигнали, купих Уолстрийт Джърнъл, Файненшъл Таймс, Ню Йорк Таймс, Лос Анджелис Таймс, Уошингтън Поуст, последните броеве на Иконъмист, Берънс, Нюзуик, Дъ Нейшън, Харпърс, Атлантик Мантли, Форчън, Форбс, Уайърд, Върайъти и десетина други седмични и месечни издания. Купих още цял свитък чужди вестници, поне тези, от които можех да схвана нещо — Ил Соле 24 Оре и Кориера дела Сера, но и такива като Ле Фигаро, Ел Пе и Франкфуртър Алгемайне Цайтунг.
Като се прибрах в апартамента, звъннах на един приятел, електроинженер, и го накарах да ми даде инструкции по телефона как да свържа двата нови телевизора с вече съществуващата кабелна връзка. На него му беше много трудно и искаше да дойде да ги монтира, но аз настоях само да ми обясни, за бога, да ми го обясни по телефона и да ме изчаква, докато си записвам. Това беше нещо напълно различно от всичко, с което бих се наел при нормални обстоятелства — да сменя контакт, да речем или бушон, но независимо от това успях да изпълня инструкциите бързо, дума по дума и в резултат скоро и трите телевизора работеха един до друг в хола. След това свързах лаптопа с компютъра на бюрото ми, инсталирах програмите и влязох в интернет. Направих малко проучване за борсовите агенти и използвах кредитната си карта, за да отворя сметка в една от по-малките компании. После взех вестниците и списанията, които бях купил и внимателно ги разстлах навсякъде из апартамента. Поставих всичкия материал за четене, отворен на съответната страница върху всички възможни плоскости — бюрото, масата, столовете, рафтове, дивана, пода.
Следващите няколко часа отлетяха като няколко секунди. Прекарах ги в нервно сноване пред петте екрана като попивах информация — и то в количества, пред които предишните ми усилия изглеждаха като от ледниковия период. Трите телевизионни екрана излъчваха различни новини и предавания за финансови услуги — CNN, CNNfn и CNBC — различни притоци на огромния глобален порой от информация, анализи и мнения. Агентът, при който се регистрирах — Клондайк Индекс, — даваше квоти в реално време, коментари на експерти, последни новини и хипервръзки с голям брой различни инструменти за проучване и симулативни игри. На екрана на другия компютър влязох в страници като Блумбърг, The Street.com, Quote.com, Raging Bull и The Motley Fool. От време на време пикирах над камарите вестници, които бях събрал, и четях статии за всичко и на всякакви теми… Мексико, естествено, но също и за генномодифицираните храни, мирните преговори в Близкия изток, алтернативната рок музика, тенденцията към спад в металургията. Статистика за престъпността в Нигерия, електронна търговия, Том Круз и Никол Кидман, Баските сепаратисти, международната търговия с банани…
Каквото ми попаднеше.
Разбира се, нямах ясна представа какво точно правя, нямах изградена стратегия, всичко беше въпрос на случайност, но аз гравитирах около идеята, че колкото повече данни складирам в мозъка си и колкото по-разнообразни са, толкова по-уверен ще съм, когато стигна до вземането на тези прословути решения за части от секундата.
И като стана дума за това — какво чаках? Нямах много свобода на действие, финансово, но ако наистина исках, можех да се включа в някакъв търг за секунди. За да регистрирам поръчка, единственото, което трябваше да направя, беше да избера борса, да вкарам данните за вида транзакция и броя на акциите, които искам, и да натисна бутона „изпрати поръчката“.
Реших да започна на следващата сутрин.
Както се въртях в стола си на колелца, в 10 часа сутринта, спрях, за да огледам апартамента. Той изглеждаше като че ли е мутирал през последните двайсет и четири часа. По-малко разпознаваем от преди, по-малко приличащ на място за живеене, той беше, да използвам думите на Боб Холанд, като бърлога на докаран до умопомрачение маниак. Навлязъл твърде навътре в това, обаче, нямаше да ставам придирчив, завъртях се със стола с лице към двата монитора върху бюрото и започнах да се оглеждам за подходящи акции за купуване. Преправях си път през безкрайни списъци, от които да избирам, вътрешни списъци, широко разгласени списъци, но накрая се вслушах в инстинкта си и се спрях на една средно голяма софтуерна компания в Пало Алто, наречена Диджикон, която изглеждаше добре позиционирана за предварителен търг. Тя току-що беше минала през дълъг период на търговия с много тесен диапазон в цената, но в момента изглежда излизаше от него. Всъщност, в пролуката от време, което ми трябваше, за да избера Диджикон и да въведа някои свързани с нея данни в програмите за анализ, цената на акциите на компанията се вдигна с половин точка. Сметката, която бях открил в Клондайк, беше с високи брокерски такси и удържаха големи лихви, но пък позволяваха до 50 процента облагодетелстване при отваряне на депозитите. Така че изпратих поръчка за 200 дяла от Диджикон, на цена 14 долара за акция. През следващия половин час закупих общо 500 акции в шест други компании, използвайки всичките си налични фондове, след което прекарах остатъка от деня в следене на тези компании, опитвайки се да доловя някакви сигнали за продажба.
Читать дальше