Алан Глинн: Екстремен ум

— Е, да, но поне имам някакъв избор в това отношение

За миг той подскочи като Джейк Ла Мота [3] Американски боксьор, роден през 1921 г., известен с прозвището си „Разярения бик“. -Б. ред. , а после се престори, че ми нанася ляв удар.

— Все същият умник, а? Е, какви ги вършиш, Еди?

Беше облечен в скъп, свободно падащ ленен костюм и черни кожени обувки. Носеше слънчеви очила със златни рамки и имаше загар. Всичко във вида му говореше за пари.

Какви ги вършех?

Изведнъж загубих желание да водя този разговор.

— Работя за Кер & Декстър, издателството, знаеш го.

Той подсмръкна, кимна утвърдително, очаквайки подробности.

— От три-четири години съм копирайтър на реклами, учебници, справочници, неща от този род, в момента обаче се подготвя поредица от илюстровани издания, които обхващат двайсетия век — нали знаеш, опитват се да направят пари с един изпреварващ бум в търговията с носталгия, а моята тема е развитието на дизайна от шейсетте до деветдесетте години.

— Интересно.

— …от Хейт-Ашбъри до Силиконовата долина…

— Много интересно.

Реших да го впечатля.

— От лизергиновата киселина [4] От тази киселина се синтезира LSD. — Б. ред. до персоналните компютри.

— Страхотно.

— Не чак толкова. Не е много добре платено, защото книгите ще бъдат малки — сто, сто и двайсет страници, няма много поле за действие, което всъщност прави работата доста трудна, тъй като…

Спрях.

Той свъси вежди.

— И?

— …защото… — тези мои обяснения изпратиха неочаквани пробождания от срам и оскърбление, които проникваха в мен от едната страна и излизаха от другата. Пристъпвах от крак на крак — …всъщност аз просто пиша обяснителните бележки към илюстрациите, така че ако искам да прокарам някакво свое виждане, трябва да съм много добре запознат с материята.

— Това е чудесно, човече — засмя се той. — Винаги това си искал да правиш, нали?

Замислих се върху това. В известен смисъл, предполагам, така беше. Но не по начин, който той би проумял. Господи, помислих си аз, Върнън Гант.

— Трябва да е интересно — каза той.

Върнън търгуваше с наркотици, когато се запознах с него в края на 1980-те години, но тогава имаше съвсем друг вид, много коса, кожени якета, падаше си по Дао и хубавата мебел. Сега много ясно започнах да си спомням всичко.

— Всъщност, трудно ми е — казах аз, макар че не ми беше ясно защо си правя труд да дискутирам този въпрос.

— Наистина ли? — каза той и леко се дръпна назад. Намести очилата си, сякаш изненадан от думите ми, но готов въпреки всичко щедро да предложи съвет, след като напипа в какво се състои проблемът.

— Има прекалено много течения и противоречия, нали разбираш, трудно е да решиш откъде да подхванеш нещата — погледът ми спря на една кола, паркирана на отсрещната страна на улицата, мерцедес син металик. — Искам да кажа, че от една страна съществува антитехнологията, шейсетте години с техния призив „назад към природата“, „Каталогът на цялата Земя“ [5] Контракултурен каталог, публикуван за пръв път през 1968 г. от Стюарт Бранд, считан за предшественик на световната мрежа. — всички тези безумия… вятърни камбанки, кафяв ориз и пачули. Но от друга страна, съществува пиротехниката на рокмузиката, звук и светлина, думата „ електрически “ и самият факт, че LSD е получен в лаборатория… — Не откъсвах поглед от колата. — …а и това — чуй това — прототипната версия на Интернет, Арпанет, е била разработена през хиляда деветстотин шейсет и девета година в Калифорнийския университет. Хиляда деветстотин шейсет и девета.

Отново замълчах. Единствената причина да си излея душата по този начин беше, предполагам, че тези мисли ме измъчваха, бяха загнездени в главата ми през целия ден. Аз просто мислех на глас, мислех каква беше моята гледна точка.

Върнън цъкна с език и погледна часовника си.

— Каква работа имаш в момента, Еди?

— Никаква. Разхождам се по улицата. Пуша. Не знам. Не мога да работя. — Дръпнах от цигарата. — Защо?

— Мисля, че мога да ти помогна.

Той отново погледна часовника си и за миг ми се стори, че пресмята.

Гледах го с недоверие и бях на границата на раздразнението.

— Хайде, ще ти обясня какво имам предвид — каза той. — Ела да пийнем нещо. — Плесна с ръце. — Vamos . [6] Да вървим.

Не беше кой знае колко умно да се повлека по Върнън. Освен всичко друго как наистина би могъл да ми помогне с проблем, който току-що съм му описал? Самата мисъл беше абсурдна.