Алан Глинн - Екстремен ум

Докато изреждах тези предложения и се пресягах към бюрото, за да се подпра, си дадох сметка, че в мозъка ми се формира един нов низ от идеи. До този момент ме вълнуваше единствено моята книга. Не се бях замислял за поредицата като цяло, но сега ми хрумна, че Кер & Декстер бяха наистина много импулсивни в това отношение. Поредицата за двайсети век беше може би просто реплика на подобен проект, по който една конкурентна издателска къща работеше — нещо, за което те имаха попътен вятър и не искаха да бъдат изместени. Но сякаш след като веднъж бяха решили да го правят, смятаха, че това е всичко и са си свършили работата. За да оцелееш на пазара, да си на ниво на конгломератите, Арти Мелцер, корпоративният вицепрезидент на К&Д, винаги казваше, че компанията трябва да се разраства, но възлагането на проект като този на отдела на Марк беше просто устно подхвърляне на идеята. Марк нямаше ресурсите, но Арти знаеше, че той ще приеме така или иначе, защото Марк Сатън, който никога не беше в състояние да каже „не“, се нагърбваше с всичко. После Арти може би щеше да забрави за идеята и да се сети за нея едва когато проектът се провали и дойде време да се хвърлят обвинения.

Това, което Арти пропускаше обаче, беше фактът, че поредиците всъщност са добра идея. Вярно, и други ще правят подобни книги, но това винаги ще е така. Работата беше да си пръв и да си по-добър от останалите. Материалът за иконографията на двайсетия век беше на разположение, готов, чакаше само да му се даде търговски вид, но доколкото знаех, Сатън беше успял да оформи едва половината от целия пакет, в най-добрия случай. Неговите идеи нямаха нито фокус, нито структура.

— Разполагаш още със, не знам, страхотни моменти от спорта. Бейб Рут, Тайгър Уудс. По дяволите, космическата програма. Край няма.

— Хм.

— И не трябва ли всичките тези книги да имат сходни заглавия? — продължавах аз — нещо, което да ги отличава. Моята например е От Хайт Ашбъри до Силиконовата долина, тази на Дийн вместо просто Венера може да бъде Снимки на Венер — от… Пикфорд до Полтроу или От Гарбо до Спенсър, нещо такова. Тази на Клеър, ако я посвещава на момчетата, би могла да бъде Да отгледаш синове — от Бийвър до Барт. Създай формула, направи ги по-продаваеми.

От другата страна на телефона настъпи тишина, после се чу: „Какво искаш да кажа, Еди? Петък следобед е, гоня крайни срокове. “

Представих си Марк в офиса му, слаб и със свръхинтелектуален вид, как се мъчи да овладее големия обем работа, с един неизяден или полуизяден сандвич със сирене на бюрото му, секретарка, в която беше влюбен, и която сякаш следвайки някакъв ритуал постоянно го унижаваше, всеки път когато очите им се срещнеха. Имаше офис без прозорци на дванайсетия етаж в старата Порт Оторити Билдинг на Осмо Авеню и прекарваше по-голямата част от живота си в него, включително вечерите, уикендите и неработните дни. Обзе ме вълна на презрение към него.

— Както и да е — казах аз. — Виж, Марк, ще говорим отново в понеделник.

След като затворих телефона, започнах да скицирам някои възможни теми за поредици и в рамките на два часа бях готов с предложение от 10 заглавия, придружени от кратки описания и списък с ключови илюстрации за всяко от тях. После обаче, каква щеше да е следващата стъпка? Трябваше да ми се възложи да осъществя всичко това. Не можех да работя във вакуум.

Отношението на Марк и липсата на интерес все още ме безпокояха, затова реших да звънна на Мелцер и да представя идеята на него. Знаех, че Марк и Арти не се разбират много и че Арти би се зарадвал на възможността да притисне Марк, но дали щеше да приеме самата идея беше отделен въпрос.

Свързах се с него веднага и започнах да говоря. Не знам откъде дойде всичко това, но до края на разговора на практика бях убедил Мелцер да преструктурира цялата компания, а поредицата за двайсети век да бъде застъпена в основата на новия пролетен списък. Изяви желание да отидем на вечеря, но бяха поканени с жена му за уикенда, и не можеше да се откачи от ангажимента — жена му би го убила. Изглеждаше много въодушевен обаче, не му се искаше да прекрати разговора, сякаш усещаше, че тази страхотна възможност вече започва да се изплъзва от ръцете му…

Следващата седмица, казах аз, да се видим следващата седмица.

Прекарах остатъка от деня в работа, списвах рекламите в телекомуникационния наръчник за Марк и разширявах бележките за Арти, без да виждам в това някакъв конфликт, и не се замислях върху факта, че вероятно, може би просто моите действия ще застрашат работното място на Марк Сатън.