Алан Глинн - Екстремен ум

Рано вечерта в събота обаче започнах да усещам, че действието на MDT започва да намалява и усилието ми да разбера сложните полимери на историята някак се притъпи. Затова взех още една таблетка. Правейки това, разбира се, аз промених динамиката на цялото нещо и префрагментирах всяко чувство за време или структура, което бях имал до този момент в живота си. Вземайки отново хапчето, без прекъсване, като че ли също имаше подсилващ ефект и в резултат много скоро осъзнах, че не мога повече да стоя в апартамента и трябва да изляза.

Телефонирах на Дийн и се срещнах с него един час по-късно в заведението Зола на МакДугъл. Трябваше ми известно време да овладея гласа си, да регулирам степента на синтактическия лабиринт, който произвеждах, да модулирам себе си най-вече, защото освен двата телефонни разговора, които бях провел, тази среща с Дийн беше първият ми сериозен контакт с човек, след като бях започнал да вземам MDT, и първата ми среща очи в очи, така че не бях много сигурен как ще се чувствам или как ще протекат нещата.

С питиетата пред нас бързо стигнахме до темата Марк Сатън и Арти Мелцер и аз разкрих идеите си за разширяване на сериите за двайсетия век. Но забелязах, че Дийн ме гледа особено. Забелязах как веждите му се сбръчкаха, докато в ума му се оформяха съмнения относно моето душевно състояние. Двамата с Дийн бяхме на свободна практика в К&Д и се засичахме от две години. Изпитвахме здравословно пренебрежение към всичко, свързано с компанията и споделяхме някакъв вид лентяйска етика на работното място, затова този разговор от моя страна за издателски предложения и предвиждане на продажби беше най-меко казано необичаен за него. Аз се сдържах за малко, но после се улових, че излагам пред него параноични теории относно италианската политика и то с малко повече страст и подробности от това, което беше свикнал да чува от мен по който и да е въпрос. Другото нещо, в което ме хвана и което, мисля, го възпря да ме обвини, че съм дрогиран до козирката, беше факта, че не пушех. После реших да засиля объркването му, като взема цигара от него, но само една.

След известно време дойдоха няколко приятели на Дийн и всички вечеряхме заедно. Имаше една двойка на средна възраст, мъж и жена, които бях виждал само веднъж преди, Пол и Руби Бакстър, и двамата архитекти, и една млада канадска актриса на име Сюзън. По време на вечерята дискутирахме много въпроси и бързо стана очевидно за всички присъстващи, включително и за мен, че най-обстойните и сензационно ясно изразени мнения по абсолютно всичко се излъчват от моя край на масата. Влязох в продължителен спор с Пол за относителните достойнства на Брукнер и Малер. Запознах ги с моите увлекателни истории за 60-те години, като включих едно кратко отклонение върху Реймънд Лоуи и аеродинамиката. Това беше последвано от размишленията ми върху историята на Италия и характера на времето, което от своя страна се преля в едно дълго изложение върху неадекватността на западните политически теории, сблъскващи се лице в лице с бързите глобални промени. Един или два пъти, и то сякаш идваше извън тялото ми, като че ли някъде отгоре, имах острото усещане, че седя на тази маса, говоря и през тези бързо отлитащи моменти, докато разсичах пътека през заплетените гъсталаци на синтаксиса и латинските думи, губех реално чувство за това, което казвам, и нямам реална представа дали говоря свързано. Независимо от това, всичко като че ли минаваше доста добре — каквото и да беше — и въпреки леката ми тревога, че се изявявам прекалено много, открих у Пол същото, което бях открил по-преди у Арти Мелцер, някаква възбуда и нужда да продължи да разговаря с мен, сякаш по някакъв начин повдигах духа му, правех го по-силен, зареждах го с възстановителни вълни от енергия. Също така не беше плод на въображението ми, когато малко по-късно Сюзан започна да флиртува с мен, като небрежно докосваше ръката си в моята и задържаше погледа ми. Беше ми възможно да я наблюдавам като се върнах към спора Брукнер — Малер с Пол, въпреки че, не ме питайте защо продължавах, след като със сигурност вече се отегчавах от тази тема, а Сюзан беше поразително красива.

След вечерята отидохме в няколко нощни клуба, първо в Дума, после във Върджилс, после в Мун и още по-късно в Хексагон. Не помня кога точно, но взех още една доза MDT някъде в една от тоалетните. Това, което си спомням, е острата, ярка атмосфера на тоалетна, хората, отразени в огледалата около мен, спомням си някои прецедени през зъби размазани разговори, хора, които се свличаха по белите плочки, като се вглеждаха в себе си — пияни, объркани — сякаш поради някакъв инцидент бяха изпаднали от собствения си живот.