Ричард Касл - Ледена жега

Тишината, която се спусна над общия офис, докато детектив Хийт обновяваше информацията на белите дъски, бе толкова плътна, че се чуваше дори проскърцването на маркера й, докато пишеше с червени печатни букви: 1. Защо са убили Никол Бернарден? 2. Защо са убили Никол Бернарден сега? Докато пишеше, тя каза:

— Тъй като връзката между стария и новия случай се задълбочава, трябва да мислим не само за причините, но и за избрания от извършителя момент, за десетте години, които делят убийствата.

Тя се обърна с лице към Руук и хората си, които се бяха събрали в полукръг около нея. Макар че ги бе извикала в неделя следобед, те се отзоваха без възражения. Всъщност изглеждаха не просто отдадени на работата си, а ентусиазирани от възможността да разрешат този случай заради нея. Някои дори носеха храна за останалите — бяха спрели да купят на път от дома си или от къщата в Инууд. Кутиите от гевреци, бисквити и салати лежаха на бюрото на единствения човек, който не беше дошъл — Шарън Хайнзбърг. В противоречие с устава телефонът й беше изключен.

Хийт почука по дъската с капачката на маркера си.

— Постоянно се връщайте към тези въпроси. Когато нещата се подредят, причината за това ще бъде, че сме открили отговорите им.

Вниманието им бе насочено към нея, но очите им не се откъсваха от новите снимки, които разказваха една буквално разтърсваща история. На бялата дъска вляво се намираше познатата снимка на убитата жена, Никол Бернарден, а на сантиметри от нея, на дъската вдясно — куфарът на майка й с издълбаните от малката Ники инициали, както и увеличеният кадър от изпълнението на Синтия и Никол преди четиридесет години. Групата виждаше не само връзката между двете жертви, но и удивителната прилика между младата Синтия Троуп и техния началник, а това още повече засилваше и без друго огромната им убеденост, че този случай е от изключителна важност.

— Вече всички сте разбрали за уликата, която открихме в Бостън — започна тя. — Знаете, че апартаментът й е бил претърсен и че най-вероятно не са останали никакви доказателства. Това включва документите, лаптопа и дори пощата й. Претърсванията на двата апартамента — този на майка ми и този на Никол Бернарден — показват, че това — каза тя, сочейки към дъската с информация за убийството на майка й, — не е било просто обир, при който нещата са се объркали. И в двата случая някой е търсел нещо.

Фелър вдигна ръка.

— Приемаме ли, че става дума за един и същи човек?

— Нищо не приемаме, тъй като нищо не знаем. Все още. Не знаем също и дали целта и в двата случая е бил един и същи предмет. Разполагаме единствено с идентичния подход, също както при двете убийства.

Руук каза:

— Имам идея. Никол е била французойка — може интернационални крадци на бижута да са търсели двете части на карта за съкровище.

Малкъм запази сериозното си изражение и отвърна:

— О! Както в „Пинко, розовата пантера“.

Руук щеше да каже „да“, но усети втренчените им погледи.

— Това е една възможност.

— Отбелязвам — продължи Ники, — че всички куфари на Никол са на мястото си, както и всички ножове, които са на дървена стойка. Пратих група полицаи да разпита съседите и парковата полиция дали са засичали странни хора или чужди коли. Нас обаче също ни чака работа.

Тя застана пред дъската на Никол и започна да съставя списък със задачи, като срещу всяка записваше името на следователя, на когото я възлагаше.

— Детектив Очоа, искам да проучите личния й живот. Проверете за обичайното — бивши и настоящи гаджета, оплаквания от преследвачи, ограничителни заповеди, семейни войни. Ако не откриете нищо официално, разпитайте фризьора й. Ще научите направо удивителни неща.

— Като например някой илач против оплешивяване — обади се Рейнълдс. — Заслепяваш ме, омбре.

— Детектив Рейнълдс, вие ще се свържете с местните фитнес салони и спортни клубове — вече имаме не само лице, но и име. Проверете и сайтовете за запознанства. Вижте била ли е регистрирана и дали е имала свалки, които са тръгнали зле. Говорете и със скъпите бюра за запознанства, професионалист като нея може да е предпочел да се обърне към тях.

— А какво знаем за професията й? — попита детектив Малкъм.

— Хартията за писма и визитките, които открихме в къщата, сочат, че жертвата е имала собствена фирма за набиране на корпоративен персонал. — Хийт извади една картичка и прочете: — „Група НАБ — дискретни, конфиденциални услуги за индустрии и институции по целия свят“. НАБ са инициалите й.