През „плюсовите“ стъкла видя добре: листът имаше сгъвки и протрити места, свидетелстващи, че са го сгъвали до размери на правоъгълник с дължина на страните… Сотников мислено пресметна мащаба и излезе: 7 на 4,5 сантиметра.
ПР
8 — 3,5 мм 0,35
3/40,17 0,20 3/4
3/2 0,17 0,15 3/2
Симетр. разп. 0,17 / 0,17
Несиметр. разп. 0,20 / 0,15
ПР 70%
В горната дясна част на листа — рисунка, направена на ръка: ромб, в който има червена точка. През тази точка е прекарана пресичаща страничните краища червена линия. И още една такава червена линия, успоредна на първата, само че мъничко по-нагоре.
— Това е работен пакет — въздъхна Сотников. — Обикновен работен пакет.
— За вас може и да е обикновен — ядоса се следователят, а на мен за протокола ми трябват разбираеми обяснения.
— Това е работен пакет за обработване на диамант. Така се нарича този лист. В него са определени параметрите на диамантената суровина и процедурата на по-нататъшната й обработка — търпеливо заобяснява бижутерът. — В пакета е лежал диамант и технологът предлага два варианта за изрязване на камъка: симетричен и несиметричен. Ако се направи симетрично изрязване, при оформянето „принцеса“ — виждате ли горе буквите ПР?, — ще може да се получи полезен размер 70%. — Сотников се наведе към следователя и му посочи съответните букви и цифри „ПР 70%“.
— Какво значи „полезен размер“?
— Това означава, че при изрязване и оформяне камъкът ще загуби около 30% от първоначалното си тегло. Само една снимка ли имате на работния пакет? Само от едната страна ли сте заснели този лист?
Следователят погледна бижутера с уважение и му подаде още една снимка. На нея листът беше фотографиран от обратната страна. В горния ляв ъгъл на образувания от сгъването правоъгълник се виждаха цифрите „4 — 17“, в долния десен — „0,50“.
— Ето, виждате ли, тук е отбелязано, че в пакета лежи четвърти камък от седемнайсета партида, всички диаманти винаги лежат в работните пакети строго по един. И теглото на този камък в момента на закупуването е било половин карат. При полезен размер 70% от тези пет десети от карата ще останат само 35 стотни, — Сотников посочи числото на листа. — И тук са описани два варианта на изрязване и съответно е описано какви камъни, с какви размери и качество могат да се получат.
— Тоест вие не виждате нищо необичайно в този лист? — присви очи Разумов. — А ако се замислите по-задълбочено?
Сотников повъртя снимката в ръцете си, помисли. Не, нищо необичайно, освен може би разкъсването на хартията по средата. При единия вариант на изрязване ще се получат два диаманта, еднакви по тегло, но различни по качество, защото диамантът е нееднороден, в едната си част е по-чист, в другата — не толкова. При втория вариант единият диамант ще се получи по-тежък, другият — по-лек. И пак качеството на единия ще бъде по-високо, а на другия — по-ниско. Това е въпрос за бъдещата стойност на изделието, защото е добре известно: цената на необработения или вече обработения диамант се увеличава далеч не пропорционално на техния размер и тегло. И ако цената на еднокаратов диамант е известна, би било извънредно голяма заблуда да смятаме, че двукаратовият ще струва два пъти по-скъпо. Не, няма да е два пъти. Далеч не два пъти.
— Не — твърдо повтори той, — това е най-обикновен работен пакет, всеки бижутер постоянно си служи с такъв.
— А какво значи „8 — 3,5“?
— Диаметърът на суровината по оста й.
Той отново и отново популярно обясняваше на следователя значението на всеки символ на работния пакет, а същевременно си мислеше за Леонид. Ама как така? Кой може да го е убил? Ох, кой ли не! С поведението си Леонид можеше да вбеси дори ангел. И от глупост можеше да извърши такива идиотщини… Алексей Сотников прости на Леонид, но други може и да не са му простили, а Леонид с неговото дребнаво неуправляемо тщеславие и неудържимо препускане към младост и красив живот като нищо може да е настъпил някого, и то твърде болезнено…
— А какво означава тази червена точка в ромба?
Сотников разбираше, че следователят се опитва да намери поне нещичко, което да му подскаже възможен мотив за убийството.
— Тази точка означава наличието и разположението на дефект в диамантената суровина.
— А линиите?
— Това са предполагаемите линии на изрязването.
На кого ли е минал път Леонид? Ами ако е ядосал Иля? Та нали пандантивът, който той донесе на последната им сбирка, съдържаше съвършено недвусмислена закана и само такъв един весел, самоуверен и лекомислен човек като Леонид можеше да не я забележи и да не има едно наум. А Сотников ни най-малко не се съмняваше, че заканата е била адресирана към него и само към него. И целият вид на Иля Горбатовски, и погледите, които той хвърляше ту на Леонид, който напразно се опитваше да отгатне смисъла на посланието, ту на Сотников, ясно говореха за това. Иля изпитва неприязън към Леонид, това е ясно, просто има периоди, когато той започва да съжалява Каринка, и тогава се радва, че тя има човек, когото искрено обича, и все пак не е сама, не е самотна, тогава омеква, но има периоди, когато омразата към Леонид буквално се изплисква от него, предимно в тези периоди той съжалява вече не дъщеря си, а самия себе си, защото като повечето мъже на неговата възраст иска да бъде тъст и дядо, иска да вижда своето единствено дете в щастлив брак. И сега Иля с абсолютна сигурност преживява именно такъв период. Би могъл и да убие Леонид, дори не от омраза, а просто за да освободи Карина, да й развърже ръцете.
Читать дальше