Александра Маринина - Последно разсъмване

— Мислех, че вече всичко съм разказал на вашите колеги — забеляза Фролов. — Или вие проверявате разказа ми?

— В никакъв случай — завъртя глава Дзюба. — За друго ще ви питам. Интересуват ме конфликтите, които може да се породят между играчи.

— Конфликтите ли? — веждите на Фролов подскочиха чак до челото му. — Нима това е интересно за вас?

— Интересно е. Самият аз не съм геймър — поясни Роман, — затова въпросите ми може да ти се сторят глупави, но ще ме изтърпиш, моля те, Денис. Искам да схвана всичко около играта. Какви конфликти могат да се случат? Заради какво? Доколко сериозни могат да бъдат? Как се разрешават?

— Разбрах — кимна Фролов вече напълно сериозно и със съжаление обясни, че самият той играе отскоро, така че едва ли може да бъде пълноценен експерт по тези въпроси и ще е по-добре Роман да поговори с някой спец, например с администратор или с опитен геймър. Но от това, което самият той бил наблюдавал, можел да спомене непрекъснатите кавги заради подозрения в читърство и заради нарушаване на правилата, установени на сайтовете. Случвали се и скандали заради борба за спонсори — нали поддържането на сайтовете изисквало определени финансови постъпления. Можело да се вдигне и огромна олелия заради несъгласие с решение на администратора. Крещели, обиждали се и на живо, по време на игра, и в чатовете.

— Само прочетете чатовете и веднага ще разберете всичко — посъветва го Фролов.

По мълчанието на Роман Антон разбра, че оперативният работник не се бе сетил за чатовете, иначе отдавна е щял да намери възможност да почете кореспонденцията между играчите.

— А може ли да се пораждат конфликти, които остават незабелязани от обществеността — зададе Дзюба следващия си въпрос. — Тоест конфликт съществува, и то сериозен, но никой не знае за него?

— Разбира се — сви рамене Денис. — Обикновено всички чуват началото на кавгата, а после геймърите минават на „лични“ и вече там си изясняват отношенията. Никой страничен човек няма достъп до личната кореспонденция.

— Доколко сериозни са тези конфликти? Може ли да се случи убийство заради тях?

— Като нищо! — веднага отговори Фролов, после смутено се усмихна и уточни: — Във всеки случай, аз имам такова чувство, като изхождам от нивото на агресивност и интелект на някои играчи.

Антон видя как се напрегна лицето на Дзюба: наближаваше най-важният за него момент.

— На някои играчи, казваш? А на кои именно? Можеш ли да назовеш най-злобните, най-тъпите, най-агресивните?

Фролов се позамисли, после започна неуверено да изброява:

— Ами например С-лопата-не-ще-ме-убиеш… или Ковчежето, или пък Рики…

— Как го каза? — смаяно попита Роман. — С-лопата-не-ще-ме-убиеш ли? Това какво е?

— Ами ник — усмихна се Фролов. — При нас знаеш ли какви ги измислят? Например има един играч с ник Деца погребват кон.

Да, каза си Антон, докато наблюдаваше едновременно и Фролов, и Дзюба, геймърите са много особени хора и мозъците им са подредени различно от на другите. Отделно общество със собствена субкултура, собствен език и собствен морален кодекс. Може би Рома наистина има известно право, като се стреми да ги опознае и поне донякъде да ги разбере. Днес те са просто свидетели, а утре току-виж станали и участници в престъпление, тогава ще трябва да се търсят подходи към тях, да се оценява тяхното поведение, а как да го оценява човек, ако не разбира манталитета им?

— Ами какви са истинските имена на тези… да речем, на Рики и Лопатата? — попита Дзюба.

— Нямам представа.

— А изобщо познавате ли се по физиономия или поне по име?

— Далеч невинаги — завъртя глава Денис. — Ако някой в разговор каже името си, тогава го знаем. Случва се хората да намерят обща тема, общ интерес, да си разменят телефоните и да се виждат лично вече вън от играта. Или да си кореспондират на „лични“, или да се срещат в живота. И разбира се, всеки клан веднъж-дваж годишно се събира, наема зала в хубаво заведение и хората, които проявяват интерес, идват да се запознаят лично. Но тъй като аз играя отскоро, още не съм попадал на такава сбирка. Така че не знам почти нищо за когото и да било.

— Не знаеш, значи? А как различи Пумата в тъмнината зад ъгъла, хем той е бил с качулка на главата? Или си го познавал лично?

— Не — разсмя се Фролов, — но го бях набелязал специално, та той е най-добрият играч не само на нашия сървър, но и на целия сайт. И на други сайтове неговият рейтинг е много висок, той винаги е в петорната на най-силните. И когато отидох на състезанието, веднага започнах да търся с очи Пумата, исках да погледам тази жива легенда. Именно по фланелката и го намерих. Не знаех за него абсолютно нищо, само ника му, а докато наблюдавах играта, момчетата си говореха, че работел в полицията и се казвал Гена. Сигурно те отдавна го познаваха.