Александра Маринина - Последно разсъмване

Антон се прибираше към къщи напълно отчаян. Разбираше защо Елвира се е влюбила в такъв човек. Разбираше и това, че нищо няма да се размине току-така и да отшуми. При тези двамата нещата бяха сериозни и трайни.

— Какво ти разказа юбилярят Букарин? — попита Антон, когато на следващия ден следобед се срещна с Дзюба, който сутринта трябваше да намери списъка на поканените за приема на 20 ноември. — Донесе ли списъка?

Роман мълчаливо извади от чантата си джоба с разпечатания списък, състоящ се от неколкостотин имена.

— Охооо! — подсвирна Антон. — Дупе да ни е яко. А той разказа ли ти нещо?

… Николай Букарин бил много разстроен от убийството на съпругата на Игор Панкрашин, защото изпитвал към последния топли чувства и по всякакъв начин демонстрирал готовност да окаже всяка помощ, която е по силите му. В отговор на молбата да предостави списъка на поканените незабавно извикал помощника си и наредил да му подготвят нужния документ. Дори извикал секретарката си и предложил кафе, което Дзюба, естествено, не отказал: не обичаше твърде кафе, предпочиташе чай, но нали добрите домакини предлагат заедно с кафето и нещо за хапване.

— А за какво ви е списъкът на моите гости? — полюбопитства Букарин.

— Искаме да установим с кого може да е контактувала Евгения Василиевна — на драго сърце обясни Дзюба, размекнат от вида на пухкавите „триъгълничета“ с извара в порцелановата кошничка. — Ние разпитахме съпруга на загиналата и други хора и излезе, че през цялата вечер тя е разговаряла само с Ала Анишченко, други две дами, придружавали Анишченко, и с Виктор Волко. С никого другиго. Някак странно се получава. Нима наистина сред толкова много хора Евгения Василиевна не е намерила други събеседници?

При споменаването името на певеца презрение изкриви лицето на Букарин.

— С Волко ли? — недоверчиво попита той. — Интересно, за какво може да си е говорила с него съпругата на Игор? Вие попитахте ли го?

— Попитахме го — потвърди Роман. — Не си я спомня. Изобщо. А тя, между другото, била във възторг от Волко, дълго говорила на приятелките си колко чудесен, мил, обаятелен и дружелюбен бил.

Този път презрението по лицето на бизнесмена се смени с неподправено учудване.

— Ама вие сериозно ли? Така ли е казала? Гледай ти! Само да е знаела колко е обаятелен в действителност! Пълен идиот! Обеща да изпее петнайсет песни, взе пари за петнайсет, разбрахме се за три излизания по пет изпълнения с почивки от по половин час, за да си почине. Изпя първите пет, после яде, пи, изпя вторите пет, излезе в залата, помота се десетина минути или малко повече — и дим да го няма. Ами парите? Моите помощници си оправиха сметките с продуцента му, поискаха неустойка.

— Платиха ли?

— Къде ще ходят? — позасмя се Букарин. — Щом сте нарушили договора, ще плащате.

— А знаете ли защо си е тръгнал Волко? — попита Роман. — Винаги ли е толкова безотговорен?

Букарин сви рамене.

— Знам ли го. Продуцентът нищо не обяснил, изчервявал се, потил се и се извинявал.

— Може да е препил през почивката и да е разбрал, че не може да пее? — предположи оперативният работник.

— Може — съгласи се Букарин.

— А може някой да му се е обадил по телефона и да му е съобщил нещо тревожно или неприятно? — продължи да фантазира Дзюба.

— И това може да е станало. Нали знаете, в този живот всичко може да се случи. Но почтените хора не постъпват така. Трябваше да дойде, да обясни, да се извини, да каже, че финансовият въпрос ще бъде уреден. Така постъпват възпитаните хора. А не хукват с подвита опашка и без да се сбогуват. И представете си, значи, такива идиоти могат да направят на някого добро впечатление! Познавам я тая пасмина, за тях любовта на почитателите им е еликсир в живота, заради тяхната любов са готови да се правят на ангели или, ако щете, на дяволи, само и само да ги обичат. И ще се усмихват, и приятни думи ще изричат, и ще слушат внимателно, и ще съчувстват, та после нежно да ги хвалят пред други хора. А всъщност са си гниди…

Антон внимателно изслуша разказа на Дзюба. От това май може да излезе нещо. Описанията и на Ала Анишченко, и на Николай Букарин за Виктор Волко са крайно неприятни, пък и самият Антон го видя, в този човек наистина нямаше нищо симпатично. Евгения Василиевна обаче го е харесала. Защо ли? Дали защото Виктор Семьонович специално се е постарал да направи колкото се може по-добро впечатление, или пък защото Евгения Панкрашина наистина не е разбирала от хора, както твърдеше и съпругът й… Тя е виждала у всички само хубавото и у никого не е виждала нещата под повърхността, към всички е била добра… От друга страна, тази нейна патологическа недоверчивост, потайност, увереност, че ще те „продадат и предадат или ще се изтърват от глупост“… Не, сигурно тук все пак няма противоречие. В представите на Евгения Василиевна всички хора са изначално добри и стига да не им доверяваш тайните си, от тях не бива да очакваш нищо лошо. Дали с този неин подход към хората може да е завързала някое съмнително познанство?