Александра Маринина - Последно разсъмване

— Не — твърдо отговори Сташис.

— Но защо? Защо сте толкова упорит? Що за глупава гордост?

— Да, това е гордост — призна Антон, — и да, това е самолюбие. Но има и един чисто служебен проблем: аз съм офицер от полицията, работя в криминален отдел и къде е гаранцията, че утре или вдругиден няма да ми се наложи да се занимавам конкретно с вас? Как би изглеждало обстоятелството, че вие ежемесечно ми давате пари? Рискувам и честта, и съвестта, и кариерата си. Просто ще ме уволнят, ако научат, че човек, свързан със случая, ми плаща.

Очевидно това не беше хрумвало на Трушчов. Той отново зае мястото си зад писалището, замисли се за нещо, загледан право пред себе си, после заговори тихо и някак дори умолително:

— Слушайте, Антоне, та нали стотици хиляди жени, самотни жени в нашата страна отглеждат децата си без каквито и да било бавачки и нищо, децата им израстват не по-зле от другите.

Антон се позасмя и поклати глава.

— Не, Александър Андреевич, вие не разбирате разликата. Първо, откъде знаете дали израстват не по-зле? Аз например прекрасно знам, че децата от непълни семейства са рисков фактор в смисъл, че развиват криминална кариера. И второ, не забравяйте за моята работа. Една майка обикновено работи от девет до шест, тя може да оставя ученика в занималня след часовете, а малкото дете да взема от детската градина след работа, тя все пак, също обикновено, има своя майка, баба на детето, която помага по един или друг начин. Или сестра, или леля. А моят работен ден е ненормиран, аз никога не знам предварително кога ще се прибера, не знам дори дали ще имам почивен ден и ако имам — кога именно. Никога не знам дали ще нощувам вкъщи. И не на последно място и аз като всички имам денонощни дежурства. Разберете, не ми е трудно и да пазарувам, и да готвя, и да пера, и да гладя, и да чистя — умея да върша всичко това, и то много добре. Но не мога да се съглася децата ми да остават без надзор. Мога много добре и много правилно да ги възпитавам, да им внушавам всякакви азбучни истини за правилното поведение, но те пак си остават деца, а значи са подложени на изкушения и не умеят да им противостоят. Днес едно оставено без строг контрол дете е заобиколено от много повече опасности, отколкото във времената на вашето и дори на моето детство. И тогава това беше опасно и неправилно, а сега е просто престъпно.

Трушчов отново се замисли, после решително се надигна.

— Трудно е да се разберем с вас, Антоне. Вие имате своя позиция, с която не съм съгласен, но гледам на нея с уважение. Моето предложение остава в сила: готов съм да плащам бавачка за вашите деца. Но ако това е абсолютно неприемливо за вас, ще трябва да решавате проблема си по някакъв друг начин.

— Но как?

— Моят съвет е да си намерите съпруга. Това не става бързо, но имате време: засега аз съм в процес на развод, моята сегашна съпруга предяви определени претенции, които трябва да обсъждам с моите юристи, така че процедурата на разтрогване на брака ще отнеме известно време. После с Елвира ще започнем да се подготвяме за сватбата. Докато тя не стане моя съпруга официално, аз няма да настоявам тя да престане да работи у вас. Така че може да успеете да си намерите подходяща спътница в живота. И не мислете за чувствата си, мислете как тя ще се отнася към децата ви, а те — към нея. Озовали сте се в такава житейска ситуация, от която няма изход без жертви, трябва да разбирате това. Частично за нея е виновен съпругът на Елвира. Ако не беше сторил това, което е сторил, съпругата ви щеше да е жива, но за това, че сте изгубили всички останали членове на семейството си, не е виновен никой. Така се е случило. Елвира се чувства виновна пред вас и се опитва с безплатната си работа в дома ви някак да притъпи това чувство, да компенсира ли, как да го кажа… Заради чувството на вина съсипва собствения си живот, макар че, ако сме напълно честни, не е виновна за абсолютно нищо. А вината е нещо опасно, тя е много коварна, не обича да изчезва и да се размива, винаги търси убежище. И щом от нея се отърве един човек, тя моментално се преселва в друг, при това в някого, който е най-близо. Дори да се съглася Елвира да остане да работи при вас, вие постоянно ще се чувствате виновен, задето пречите и на нея, и на мен да водим пълноценен семеен живот. Ако приемете от нас пари, ще пожертвате самолюбието и гордостта си, ще рискувате своята кариера. Ако се ожените за необичана жена… е, вие всичко разбирате. Но жертвите са неизбежни, трябва да си давате сметка за това и да не вините никого, задето ви се налага да ги принасяте.