Александра Маринина - Последно разсъмване

Дзюба обаче не мирясваше.

— Добре де, ами бележката? Тя явно няма никакво отношение към общежитието, край което са намерили Гена, значи тя може да е ключ към някаква друга версия!

Зарубин го погледна толкова странно, че на Антон дори му стана неудобно. Жалко е, че на Сергей Роман му изглежда като побъркан или дебил, макар че никак не е глупаво момчето и най-важното — има свободно мислене, не страда от еднопосочните набити от училищната скамейка алгоритми. Антон Сташис би дал много, за да работи с оперативен работник като Роман Дзюба.

— Ти да не си най-умният? — уморено каза Зарубин. — Мислиш, че не сме се сетили за това? При трупа на Колосенцев наистина са намерили листче с описание на маршрут към гаражите и с номер на гараж. Изминали са този маршрут, намерили са и гаража. Най-напред са притиснали собственика на този гараж, но се е оказало, че той няма нищо общо. Там е било написано и име, но собственикът на гаража се казва другояче. Цял ден оперативните работници от Източния са се трепали с тази бележка, разпитали са всички собственици на гаражи — и нищо. При това не е сигурно, че тези гаражи са същите, за които става дума в бележката, защото в нея пише, че зад гаражния комплекс има малко заведение с табела в светлосиньо и бяло, а там няма никакво заведение. Така че най-вероятно в бележката става дума за съвсем други гаражи, но за кои — вече едва ли ще научим. При това трупът е намерен на едно място, в Източния, а гаражите са на съвсем друго, в Югозападния район, така че след разследването около гаражите се реши, че те нямат нищо общо, а трябва да се търси все пак около мястото, където е бил открит трупът.

Дзюба зарови дланта си в своята гъста рижава грива, сякаш се мъчеше да събере в юмрук разбягалите се из черепната кутия мисли.

— А колата на Гена къде е била?

— Той има ли кола? Тоест имал ли е — веднага се поправи Зарубин. — Охолно си живеят младите оперативни работници. Защо твоите момчета не са ми казали за колата? Точно те определено са знаели, че е имало кола. Сигурно и нея са намерили, където е бил трупът, щом не са ми казали.

— Хайде да проверим — примоли се Роман, местейки жален поглед тук към Зарубин, ту към Антон. — Нали може да са го убили заради колата. Знаете, че постоянно се случва: убиват шофьора, изхвърлят го и открадват колата.

— Да, бе — кимна Зарубин и запрелиства бележника си, — открадват. Без ключовете. Грижовно слагат ключовете в джоба на убития и заминават. Ключовете са си били у Колосенцев, пламенен мой радетелю! В джоба на якето.

Очите на Дзюба ядно се присвиха, в тях лумна гневен пламък.

— А вие, Сергей Кузмич, защо се учудихте, когато попитах за колата, щом от самото начало сте знаели, че в джоба на Гена е имало ключове?

— Гледай ти какъв си бил! — внезапно се развесели Зарубин, дори сякаш умората му изчезна. — Човек не може и да се пошегува. Бива си го твоето характерче, старши лейтенант. Добре де, добре, пипна ме. Бях забравил за ключовете, по-точно, не бях обърнал внимание, а когато попита — прелистих бележките си и видях списъка на намереното в джобовете. Спокойно, момче, отпусни се, не ме гледай толкова злобно?

— И все пак не бива да отхвърляме варианта за убийство заради конфликти в играта — твърдо повтори Роман. — Гена често ми е разказвал как се заяждат там. Дори пречукали едно момче, вдигнал се скандал в чата, определили му среща, за да си довършат приказката лице в лице и накрая — труп. Разберете, Генадий е бил много добър геймър, освен това е бил администратор. Може да са го убили или от завист, задето е бил най-добрият, или той е баннал някого и са го убили за отмъщение.

Зарубин потърка челото си с ръка и въздъхна.

— Старши лейтенант, ти поне чуваш ли се какво говориш? Дрънкаш някакви идиотщини, някакви неразбираеми думи, като че ли на птичи език. Сериозно ли смяташ, че цялата тази детска градина може да има отношение към един капитан от полицията, оперативен работник от криминален отдел?

— Смятам, че трябва да поговорим с геймърите — не се предаваше Дзюба.

— Слушай, до гуша ми дойде от тебе! — внезапно избухна Сергей. — На краставичар краставици не продавай! При всяко положение ще говорим с геймърите, защото те са го видели и са разговаряли с него няколко часа преди смъртта му. Край, Дзюба, чупката, не ми мъти главата, че не отговарям за себе си.

Роман мълчаливо се обърна и излезе, като в движение бързо кимна на Антон.

— Утре сутринта отиваш при Букарин — напомни му Антон.