Александра Маринина - Последно разсъмване

И нищо нямаше да помрачи приятелството на Алексей Сотников и Леонид Курмишов, което се бе зародило преди повече от четирийсет години.

А между другото, и Иля Горбатовски нямаше да има възможност толкова изящно да каже в очите на Леонид всичко, което му бе накипяло. Интересно, ако не бяха „бижутерските сбирки“, как ли щеше да постъпи Иля? Дали щеше да тръгне открито да си изяснява отношенията с Леонид? Или щеше да му направи някой дребен подъл номер? А може би и голяма пакост…

Сергей Кузмич Зарубин нахълта в кабинета си уморен и ядосан. Цял ден заедно с детективи от Източния район се бе занимавал с установяване на обстоятелствата около смъртта на Генадий Колосенцев. Първа и засега основна версия беше предположението, че покрай работата си по един от случаите Генадий е стигнал до живеещи в общежитието гастарбайтери, и като начало сега те трябваше поне да разберат във връзка с кой именно случай оперативната информация го е отвела до мястото, където е загинал. Зарубин подробно, дълго и досадно разпитва всички оперативни работници от отдела на Колосенцев, но до момента така и не откри дори намек за общежитието и неговите обитатели. Единственият, с когото още не бе говорил, беше Роман Дзюба.

— Той скоро ще дотича тук — утеши го Антон, — иска да сподели с теб някои съображения. Искаш ли чай?

— Искам водка — мрачно съобщи Зарубин. — И насапунисано въже, та да се обеся. Антоне, нали и ти си работил с този Колосенцев преди година-две. Какво можеш да ми разкажеш за него?

Антон се замисли, после бавно, като претегляше всяка дума, отговори:

— Генадий Колосенцев не беше влюбен в работата си, беше му откровено скучно тук, просто е искал да отърве казармата, смятал е още щом навърши 27 години, да напусне полицията.

— Ами че той отдавна е навършил двайсет и седем — каза Зарубин. — А не е напуснал. Не знаеш ли случайно защо?

— Знам — позасмя се Антон. — По-скоро се досещам. Не е напуснал, защото на абсолютно никого не е притрябвал. Илюзия е, че работодателите ще се редят на опашка за млад юрист с опит в оперативната работа и ще му дадат такава служба, на която по цели нощи може да играе онлайн игрички на компютъра и после до обяд да спи, а за всичко това да му плащат пари, с които да може да живее. Срещу прилични пари човек трябва да работи много, просто така не ги плащат на никого, а много работа той и без това си имаше тук, в криминалния отдел. Какъв смисъл да сменя танто за кукуригу? За да водиш начина на живот, който беше интересен на Гена, трябва да се занимаваш изключително с творческа работа, при която сам си си шеф и не е нужно да ходиш на работа. Така че всички негови мечти колко сладко ще си живее, след като напусне, са се оказали митове.

Зарубин покима, обмисляйки чутото, после доста безцеремонно грабна голямата чаша на Антон с току-що запарения чай и преля поне половината в своята.

— Човек трябва да споделя каквото има — произнесе, нравоучително при това. — Тогава може би Генадий е започнал да се пробва в някакъв бизнес, може би е подготвял почвата за напускане? Намерил е някакви хора, свързал се е с тях, нещо не са се разбрали… Трябва да се порови в това направление. Защото сега какво — стигнахме до свързаните с последните му случаи, а пък общежитието може да е от съвсем друга опера.

Те обсъдиха някои свои общи случаи и вече смятаха да се отдадат на съставянето на писмените отчети, когато вратата се отвори и се появи Дзюба, разчорлен и възбуден. Зарубин с облекчение отмести клавиатурата на компютъра и започна да задава въпроси на Роман. Антон се вслушваше в техния разговор и се чудеше колко ще издържи Рома. Колко въпроси ще изтърпи, преди да излее пред Сергей Кузмич своята „геймърска“ версия? Пет минути? Десет? „Максимум петнайсет — реши Сташис. — С темперамента на Рома повече не може да се издържи.“

Ала сгреши. Темпераментът на Роман Дзюба наистина беше буен, но и самообладанието му не беше за подценяване. Той не оповести версията си, докато не отговори на всички въпроси на Зарубин.

— Сергей Кузмич, а не мислите ли, че Гена може да е бил убит заради конфликти в играта?

Антон, кой знае защо, беше сигурен, че Зарубин ще избухне или в смях, или в ругатни и подигравки над червенокосия оперативен работник. Но Сергей явно беше страшно уморен, защото просто махна с ръка: те и без това имат две работни версии — гастарбайтери, свързани с някой от случаите на Генадий, и негови опити да спечели пари със съмнителен бизнес. Най-добре като начало да отработят тях. Каква ти там игра?