Александра Маринина - Последно разсъмване

Втората част пък била предложението да се преориентират към друга потребителска прослойка. Докато до този момент основни купувачи на изделията на Дома „Сотников“ били представители на аристокрацията, сега Юрий Алексеевич смятал за целесъобразно акцентът да се прехвърли към търговците и индустриалците, а също и към средната класа: нека изделията бъдат по-евтини, затова пък от тях ще могат да се продават много по-големи количества. Казано на съвременен език, Юрий Алексеевич Първи пледирал за заменяне на ексклузивното с масово производство. Но разбира се, не било точно така, защото той имал предвид да се изпълняват само индивидуални поръчки, съобразени с желанията на клиента и с всички съпътстващи обстоятелства. Само че тези клиенти да бъдат не изключително представители на богатото дворянство, а всички, които пожелаят да имат изделие „със смисъл“ и са в състояние да го платят. За да станат изделията достъпни за най-широк слой потребители, трябва предварително да се разработи пакет типови дизайни без камъни (с цел поевтиняване на стоката) за най-разнообразни случаи и тогава ще бъде достатъчно да се внасят само малки допълнения съобразно с индивидуалните изисквания на клиента и състоянието на кесията му, което ще позволи значително да се съкрати времето за изпълнението на поръчката. По този начин ще стане възможно да се повишат обемите на производството без увеличаване на числеността на работниците и на оборудването.

Алексей Юриевич Първи приел новите идеи на сина си на нож. Домът „Сотников“ работел за най-добрите домове в Москва, сред неговите клиенти била цялата московска аристокрация и постоянните клиенти просто щели да откажат да си имат работа с бижутер, който не се гнуси да изработва изделия за грубия необразован народ, към който Алексей Юриевич, кой знае защо, причислявал търговците, предприемачите и фабрикантите. „Те никога няма да разберат истинската красота на твоите изделия! — крещял патронът на бижутерийния дом. — Това е все едно да хвърляш бисера си пред свинете!“ С една дума, вдигнал се страшен скандал, след което Алексей Юриевич няколко седмици не разговарял със сина си. Но все пак икономическият нюх на Алексей Юриевич бил много силен и като се поуспокоил, взел перо и хартия и започнал да смята. По всичко проличало, че синът му все пак има известно право. Преориентирането към сантиментални изделия и изделия „със смисъл“ и максималното им поевтиняване обещавало значителни печалби. Пък и никой не отменял изработването на поръчки за истински богати клиенти! Вярно, рискът за репутацията бил огромен, но който не рискува, не печели, решил Алексей Юриевич и изпратил на сина си сдържана бележка с предложение да намине за обсъждане на „твоите съмнителни новации“.

Сдобряването се състояло. И от същия онзи момент започнал нов етап в живота на Бижутерийния дом „Сотников“.

Всичко това беше подробно описано в дневниците на Юрий Алексеевич Първи. Самият дневник, както и дневниците на всички останали Сотникови, техните писма, оцелели писма, счетоводни книги, отдавна се съхраняваха в банков сейф в специална опаковка, запазваща хартията от разрушаване. С цел да бъде запазена информацията още през 30-те години на двайсети век всички тези материали били препечатани на пишеща машина, през 60-те години машинописните страници били фотокопирани, после, с развитието на техническия прогрес, ксерокопирани, а сега всички материали бяха сканирани и съществуваха в електронен вид — именно тях използваше младият журналист Юрий Сотников. А скъпоценните източници лежаха в сейфа.

Юрий подаде на баща си няколко разпечатани страници.

— Ето ти откъс от дневника, а аз ще ти прочета какво е излязло при мен. Ти следи текста, да не би да съм пропуснал или объркал нещо. Може да ми подскажеш някои изрази, нали добре познаваш литературата от деветнайсети век.

Сотников се разсмя. Синът му винаги съумяваше да намери най-пестеливия начин за решаване на собствените си задачи.

— А ти не си ли опитвал да четеш пиесите на Островски? В тях езикът е само разговорен, спокойно можеш да заимстваш нещо — посъветва сина си Алексей Юриевич. — Срамота е да експлоатираш стария си немощен баща.

Юрий му хвърли лукав поглед, после се покашля и зачете.

Сотников поглеждаше текста на записките в дневника на неговия далечен предшественик и докато слушаше с половин ухо неизразителното гъгнене на сина си, мислеше колко здраво и същевременно непредсказуемо са свързани отдалечени във времето събития. Ако през 1845 година Юрий Първи не бил намислил да направи брошка за жена си, ако тази брошка не била забелязана във висшето общество, през 1853 година нямало да се зароди традицията на „бижутерските сбирки със залози“ и Домът „Сотников“ нямаше да се издигне до върховете на своята слава, и изделията му нямаше да получат високата си цена, и — като резултат — нямаше да се случи онази история с Леонид Курмишов.