Александра Маринина - Последно разсъмване

— Ще дойда — веднага се съгласи Антон.

— Запишете си адреса…

— Благодаря, не е нужно — позасмя се Сташис.

— Вярно — позасмя се в отговор Трушчов, — можех и сам да се досетя.

Охранителят внимателно огледа Антон от главата до петите.

— Господин Сташис?

Хм, значи наистина го очакват, дори са предупредили охраната. Добре, господин Трушчов, ще ви сложим едно плюсче. Засега.

— Ще ви придружат — охранителят отстъпи две крачки и даде възможност на Антон да влезе навътре в сградата, където вече го чакаше втори младеж със същата униформа с логото на охранителната агенция.

Вървяха дълго, помещението, заето от офиса на фирма „Вектор-Сервиз“, се бе разпростряло на три етажа в сграда с доста заплетена планировка. Самият собственик на фирмата седеше в кабинет с широко отворена врата, възелът на вратовръзката му беше разхлабен, горното копче на ризата — откопчано, сакото небрежно бе хвърлено на един от столовете. Александър Андреевич приличаше на бандит от деветдесетте, имаше бръсната глава, поради което веднага биеха на очи щръкналите му уши, беше широкоплещест и масивен. Силният загар издаваше любителя на екстремалните почивки у него: човек може да почернее толкова или на планина, или в открито море.

— Антон? — вдигна глава той и с кимване посочи фотьойла пред неговото отрупано с книжа бюро. — Седнете, трябват ми още минута-две.

Антон мълчаливо седна и се заоглежда наоколо. Беше очаквал да види по стените множество дипломи и сертификати, които имат за цел да информират всички влизащи колко и какви обучаващи курсове е завършил собственикът на кабинета, колко пъти и в какви конкурси е вземал първо място, с една дума, колко е образован и изобщо, колко си го бива. Освен това много популярни бяха снимките, изобразяващи стопанина на кабинета в компанията на известни политици и тем подобни популярни личности. Но тук имаше само диаграми, графики и таблици. Никаква показност, никакво изфукване, само работа.

— Дошли сте да си поговорим за Елвира — каза Трушчов, след като затвори последната папка. — Слушам ви. Или искате да чуете нещо от мен?

На около 45 е, прецени Антон. Прилича на гоблин. Какво ли е намерила в него Елвира? Та тя е толкова красива жена! И не може да я е водила някаква корист, при развода тя получи цялото имущество на мъжа си, когото осъдиха за убийство. Нима всички жени са такива? Отървала се е от един бандит — веднага иска да си изпати с друг. Синдромът на битата жена. Антон свърши известна предварителна работа, поговори с колегите от отдел „Икономически престъпления“ и те го увериха, че за фирма „Вектор-Сервиз“ и нейния собственик Трушчов няма никакъв компромат, там се работи чисто, редовно си плащат данъците.

След десетина минути Антон, който се бе подготвил да „притиска“ събеседника си с всички достъпни му похвати, стигащи и до открити заплахи, бе принуден със съжаление да признае, че избраникът на Елвира е човек приятен, умен и вменяем. И което бе най-ужасното — изглежда, наистина я обичаше.

— Разбирам ви, Антоне — каза Александър Андреевич, — Елвира ми разказа вашата печална история, в течение съм от какви подбуди ви помага. Но и вие ме разберете, не мога да допусна жена ми да бъде прислуга, и то безплатна. Ние трябва да имаме свой живот, аз приемам гости, ходя по мероприятия, трябва да бъда с жена си, а тя е непрекъснато заета с вас, случва се да остава в дома ви и нощем, ако сте дежурен или се прибирате късно. За нормален семеен живот това е абсолютно неприемливо. Знам вашата история, знам, че е загинало цялото ви семейство, а жена ви е била отгледана в детски дом като сираче, че и тя не е имала никого, затова нямате роднини, които биха могли да ви помогнат. Знам всичко това, но то не означава, че вашето лично нещастие, вашата лична трагедия трябва да пречи на абсолютно чужди за вас хора да градят живота си и да бъдат щастливи. Съгласен ли сте с мен?

Антон нямаше какво да възрази. Наистина неговата трагедия беше само негова трагедия, от къде на къде Елвира и Трушчов трябва да плащат чужди сметки?

— И как трябва да постъпя според вас? — ядно попита Антон. — Виждате ли някакъв приемлив изход за мен?

— Виждам — кимна Александър Андреевич.

Той стана иззад своето огромно писалище, направи няколко крачки и се протегна, така че плещите му изпукаха, после помасажира с ръце изтръпналия си от дългото седене кръст.

— Намирате и наемате друга бавачка. Плащам й аз. Знам, че Елвира ви е предлагала това, но вие не искате да вземате пари от нея, вземете тогава от мен.