Александра Маринина - Последно разсъмване

Освен това Вероника Валериевна беше несъмнено обаятелна. И се радваше на самообладание. Във всеки случай, въпросите къде и как се е запознала с Евгения Панкрашина не я извадиха от релси. Запознали се в един магазин за детски дрехи, „Юленка“, където Евгения Василиевна избирала подаръци за внуците си.

— А вие какво правехте там? — доста безцеремонно попита Дзюба. — Нима имате малки деца?

— Не — спокойно отговори Нитецкая, — нямам деца. Но имам приятелки. А пък приятелките ми имат деца.

Антон се поотдръпна и с поглед подсказа на Роман: задавай въпроси, а аз ще помълча, ще понаблюдавам.

— И от този момент започна вашето приятелство, така ли? — продължи Дзюба със зле прикрито недоверие.

Нитецкая тънко се подсмихна.

— Случва се. Това учудва ли ви? Освен това не съм казвала, че с Евгения сме били близки. Просто добри познати. Не е едно и също.

— Често ли се виждахте?

— Не, не особено. Приблизително веднъж месечно, понякога по-рядко.

— Кажете, Вероника Валериевна, Евгения Панкрашина имаше ли любовник?

По лицето й се мярна учудване, но гласът й не трепна:

— Аз поне не знам да е имала. Евгения не е говорила за него. Но ми се струва, че не е имала. Евгения не беше човек, който би създал извънбрачна връзка. Откъде изобщо ви хрумна?

Роман хвърли поглед към Сташис, който едва забележимо завъртя глава: нищо не обяснявай, просто задай следващия въпрос.

— Имало ли е случаи Евгения Василиевна да се срещне с вас, после да излезе някъде, а след това отново да се върне?

Очите на Нитецкая леко се присвиха, тя се замисли за нещо, после въздъхна:

— Ах, за това ли говорите?… Не, не е имало такова нещо. Този фокус тя правеше с другите си приятелки. Не и с мен.

„Топло, топло! — помисли си Антон. — Давай, Роман, стисни я за гърлото, довърши я!“

— И какъв беше смисълът на фокуса? — попита Дзюба, като с всички сили се стараеше да изглежда равнодушен.

— Евгения криеше срещите си с мен. Никой не биваше да научи, че се виждаме. И че изобщо се познаваме. Евгения нямаше никакъв любовник, гарантирам ви го. Тя идваше да се вижда с мен.

„О, господи! — мерна се в главата на Антон. — Само не това… Само лесбийки ми липсваха в тая работа.“

Нитецкая отново замълча, замислено заразглежда късо изрязаните си, но грижливо лакирани с безцветен лак нокти. После вдигна глава и смело погледна първо Роман, после Сташис.

— Работата е там, че аз съм майката на Нина Панкрашина. Биологичната майка, както се казва сега.

Историята била колкото печална, толкова и банална. Забременялото „по страстна любов“ шестнайсетгодишно момиче дълго не могло да се реши да признае на родителите си, проточило нещата толкова, че изкуствено прекъсване на бременността вече станало невъзможно, и на 17 години родило. Бащата на детето, както става обикновено, щом чул за проблема, незабавно изчезнал от хоризонта. Родителите били ужасени, скандалите вкъщи станали ежедневни, Вероника родила и оставила детето още в родилния дом, след което веднага я изпратили при роднини в друг град, където тя завършила и гимназия, и институт, и започнала работа. Омъжила се, след няколко години се развела, съпругът й се оказал почтен човек и разделил по равно цялото имущество, а това имущество никак не било малко. Сега Вероника успяла да започне свой собствен бизнес, тъй като много помагала на съпруга си и научила едно-друго, сдобила се и с връзки.

За момиченцето, родено в далечната й младост и оставено в родилния дом, не забравяла нито за миг. Вече зряла жена, тя горчиво съжалявала за стореното. А преди около три години се решила: намерила хора, които срещу пликче с пари й издали цялата необходима информация. Сега Вероника Валериевна знаела, че нейното момиченце носи името Нина Игоревна Панкрашина. Знаела и адреса. И дори телефона. Всичко си има цена. Включително и тайната на осиновяването.

Тя отишла в офиса на Игор Николаевич Панкрашин. Не смятала да настоява за каквото и да било, нито нещо да иска. Трябвало й само едно: да й разкажат каква е вече порасналата й дъщеря, каква е станала, какъв характер има. И да й дадат снимка на момичето. Или видео. Нищо повече.

Панкрашин страшно й се разкрещял. Изхвърлил я с думите, че ако още веднъж посмее да се доближи до семейството му, ще й създаде такива неприятности, че ще й се стъжни животът. Бил груб и несправедлив.

Вероника Нитецкая била настойчива. И след известно време предприела още един опит. Този път се свързала със съпругата на Игор Панкрашин, Евгения. И наистина двете жени се заговорили за пръв път в магазина „Юленка“, за това Нитецкая не излъгала.