Александра Маринина - Последно разсъмване

— Пума? — чу до себе си непознат глас.

Генадий оправи ремъка на чантата, пъхна по-дълбоко ръцете си в джобовете и погледна младежа, който го бе заговорил.

— Добре де, Пума съм. А ти кой си?

— Аз съм Михаил. Нямам ник, не играя. Искам да ти кажа нещо, само пет минути. Може ли?

— Какво ще ми кажеш?

Колосенцев нетърпеливо размърда рамене: влажно, студено, вятърът нахлува под качулката, а съвсем наблизо, на някакви си петдесетина метра вече са сервирани масите, край тях седят членовете на клана и сервитьорът всеки момент ще започне да разнася високи халби с бира…

— Нещо за античитърската програма. Интересува ли те?

Той моментално забрави всичко — и масите, и сервитьорите с бирата, и играчите, и дори пронизващия вятър.

„Читърите“ са сериозен проблем. Поначало всеки производител на игри „зашива“ в своята разработка програма, която не допуска до игра хора, които се опитват да използват разни хитрости, позволяващи например да виждат през стените, да стрелят без презареждане или без отдаване на последните си ресурси, да тичат по-бързо, да скачат по-далече от другите. Но нали компютърни гении се срещат на всяка крачка. Както и известните по цял свят руски тарикати. Постоянно се намираха хора, които използваха „читове“ — програмни усъвършенствания, които дават възможност да получаваш преимущества в играта и при това да не бъдеш блокиран от античитърската програма на самия разработчик. И тук в процеса на играта постоянно се пораждаха конфликти: уж имаш основания да подозираш, че някой играч например вижда противника през стените, затова стреля по него толкова ефективно, още щом той си подаде главата, но от друга страна, върви, че доказвай, че е „читър“, а не просто сръчен майстор, притежаващ невероятна интуиция и свръхбърза реакция. Ако си читър, администраторът има пълно право да те банне. Но ако все пак си майстор? А са ти закрили достъпа до играта за продължителен срок и така са те принудили да харчиш пари за купуване на нов комплект и неговото монтиране? Не е справедливо. А нали от справедливостта или несправедливостта на вземаните решения зависи репутацията на администратора. Репутация, която Генадий Колосенцев пазеше и никак не искаше да загуби.

— Каква е тази програма? — напрегнато попита той.

— Един мой приятел… — подзе Михаил и в този момент порив на вятъра налетя с такава сила, че дъхът му пресекна и той се закашля.

— Я да се дръпнем зад ъгъла — едва успя да произнесе момчето, — там е завет, а тук сме застанали точно на течението.

Тръгнаха към мястото на пресечката, където вятърът наистина не беше толкова силен.

— Пума, къде отиваш? — чуха се гласове, когато Колосенцев и младежът завиваха зад ъгъла. — Нали сме тръгнали за „Орбита“.

Генадий се извърна и им махна за поздрав.

— След малко, ще дойда след пет минути.

Спряха се на няколко метра от ъгъла. Младежът на име Михаил обясни, че имал приятел, талантлив програмист, който изработил програма, позволяваща на администратора абсолютно безпогрешно да различава „читърите“ от истинските майстори. Но искал да даде програмата само в добри ръце, тоест на администратор с безупречна репутация. Именно затова помолил него, Михаил, да научи кога е ежегодното състезание, да се повърти между хората и да разпита кой от администраторите се ползва с уважение и има солидна репутация.

— Та ми посочиха теб — смутено се усмихна Михаил. — Казаха ми, че Пума е най-добър и като играч, и като администратор. Научих, че във всички сървъри те познават и уважават. Наблюдавах как играеш. Ти наистина си най-добрият, без майтап. Вашият отбор днес спечели само благодарение на теб.

— Колко иска аверът ти за тази програма?

Михаил сви рамене.

— Разбери се със самия него, не е моя работа. Та какво ще кажеш, трябва ли ти програмата? Или да потърся другиго?

— Трябва ми — бързо отговори Колосенцев, вече пресмятайки наум какви преимущества ще получи, ако притежава толкова рядък инструмент. — Хайде, свържи ме с него, да каже къде и кога можем да се видим.

Михаил извади телефона си. Генадий стоеше малко настрани, пушеше и с половин ухо се вслушваше в разговора: по репликите на Михаил можеше да се досети, че трябва да се срещнат днес, защото утре рано сутринта програмистът смятал да поеме нанякъде. Ако ще се виждат днес, значи купонът в „Орбита“ се отменя. Голяма работа, античитърската програма е сто пъти по-важна.

— Слушай — огорчено каза Михаил, — утре с голяма компания, с три коли тръгвали да пътешестват из Европа. Николай сега щял да ходи в гаража, трябвало да постегне колата преди пътуването, щяло да му отнеме няколко часа. Ако искаш, може да вземе програмата със себе си, а ти да отидеш при него. Или чакай да се прибере в Москва.