Александра Маринина - Последно разсъмване

— Да сервирам ли вечерята? — попита Елвира. — Готова е.

— Няма нужда, вие си четете, ще се справя сам.

Той стопли оставеното на печката ядене и бавно задъвка. Трябваше да събере сили и да си поговори с Елвира, да си изясни докрай ситуацията, беше невъзможно така да се измъчва от неизвестността и да няма представа какво предстои. В края на краищата, ако нещата вървят на зле, той трябва да започне да търси възможности някак да реши проблема.

Остана така в кухнята, изпружил дългите си крака и притворил очи, докато не дойде Елвира, вече приключила урока по четене със Степан.

Антон се реши.

— Елвира, предполагам, че имате връзка с мъж?

Бавачката се позасмя и кимна, сядайки до масата срещу него.

— И кой е той, ако мога да попитам?

— Мой съсед, живее през две къщи от моята.

— Женен? Или ерген?

— Женен. Но ще се развежда.

— Той ли ви го каза?

Елвира помълча, после рязко вдигна глава.

— Антоне, разбирам ви. Смятате, че ме будалкат за бъдещия развод и ме използват. Много мъже наистина постъпват така, съгласна съм с вас. Но не и в моя случай. Там нещата наистина вървят към развод.

„Да бе, да — недоверчиво си помисли Антон. — Знаем ги тези разводи.“

— Нощували сте при своя любим, когато закъсняхте за работа в четвъртък, нали?

Бавачката го гледаше спокойно и прямо, Антон не забеляза и капка смущение по лицето й.

— Не, аз наистина не нощувах вкъщи, но не бях при него. Нали ви казах, той живее на две пресечки от мен, не е толкова голямо разстояние, че да закъснея за работа. Ходихме извън града, на семеен празник на негови приятели. И останахме да пренощуваме там.

Сърцето на Антон подскочи и спря. Това е, край. Няма надежда вече. Щом един женен мъж води своята приятелка на семейни празници у приятели, вместо да ходи у тях със законната си съпруга, че и остава да нощува там с нея, работата е сериозна, няма да се размине лесно.

— Решили сте да се омъжите? — за всеки случай попита той, макар да не беше наясно на какъв отговор разчита.

— Да, Антоне, реших да се омъжа. Искам да имам свое семейство и да родя свои деца. Простете ми. Разбирам, че ви създавам огромен проблем. Но искам да бъда честна с вас. Уморих се.

Тя наведе глава и започна да подръпва края на синтетичната дантелена покривка на кухненската маса.

— Тоест ще ни напуснете веднага след сватбата? Или не веднага?

— Той не иска да работя като бавачка — тихо проговори Елвира. — Бих останала при вас, ако той не възразява. Но възразява. Искам да родя свое дете, така че при всяко положение няма да мога да работя у вас. Простете ми — отново повтори тя.

— Но как така… — Антон съвсем се обърка. — Как ще живеем без вашата помощ? Децата се привързаха към вас, обичат ви. Вярно, Василиса разбира, че сте им само бавачка, но Степан… Та той изобщо не помни майка си, беше твърде малък, когато тя загина, за своя майка смята вас. Ако ни напуснете, това ще бъде колосална травма за децата. Нали знаете: когато родителите се развеждат, децата започват да си мислят, че ТЯХ са ги напуснали, защото ТЕ не са били достатъчно добри. И моята работа е такава, че… Прибирам се късно, имам и денонощни дежурства, понякога не се прибирам нощем — всичко се случва. Не мога да наема друга бавачка, заплатата ми не го позволява. Какво ще правя? Елвира, защо все пак не поговорите със своя годеник, обяснете му моята ситуация. Може да промени мнението си и да ви позволи да работите при мен. Поне докато не родите. Нали това няма да стане утре?

— Не — усмихна се Елвира, — далеч не е утре. Той дори още не се е развел. Антоне, аз мога да плащам на вашата бъдеща бавачка. Искате ли?

— Не — рязко и високо отговори той и изправи гръб на стола си. — И дума не може да става за това.

— Но защо? Вие приемате аз да работя безплатно. Защо да не можете да приемете вместо моята работа нейния паричен еквивалент? Ще намерите друга бавачка, ако искате — аз ще ви помогна да я изберете, а аз ще й плащам заплатата. И всички ще бъдат доволни.

— Не, Елвира — поклати глава Антон, — това е невъзможно. Не мога да се съглася с такъв вариант. Приемах услугите и доброто ви отношение, но за нищо на света няма да взема пари от вас. Бихте ли ми казали с какво се занимава вашият бъдещ съпруг? Впрочем навярно излишно питам: щом къщата му е близо до вашата, значи далеч не е беден човек. Нали?

Елвира мълчаливо кимна.

— Поне име има ли си? Или вие така и ще го наричате с местоимението „той“?

— Трушчов, Александър Андреевич Трушчов. — Тя помълча и добави: — Корпорация „Вектор-сървис“. Разбирам, че искате да проверите какво представлява. Смятате, че щом първият ми съпруг се оказа бандит и идиот, аз нищо не разбирам от мъже и отново ще цопна в някоя кална локва. Проверявайте, ваше право е.