Александра Маринина - Последно разсъмване

— Вие обаче не сте я харесвали твърде много — захапа я Генадий.

— Какво говорите, не е там работата, тъкмо обратното — всички я обичаха, тя беше чудесна, просто не беше от нашия кръг. Женя беше много общителна, умееше добре да контактува с хората и да ги предразположи. И изобщо, тя без общуване повяхваше, защото много държеше на своите приятелки, с които беше работила сто години, все не можеше да се раздели с тях. До безкрай им ходеше на гости или ги канеше в заведение. И те много я обичаха, между другото. Вярно, беше простовата, но безвредна и добра. И приятелките й са като нея, без образование, цял живот са работили като секретарки и деловодителки. Това е нейният кръг, с тях се чувстваше хубаво, уютно. И много държеше на отношенията си с приятелките, стараеше се да не ги дразни, да не буди завист, затова се обличаше зле и не носеше украшения, по всякакъв начин подчертаваше, че си е останала същата като тях, въпреки че Игор беше станал заможен човек.

— А вие откъде знаете това? Евгения Василиевна ли ви е говорила за приятелките си?

— Моля ви се — разсмя се Ала, — не сме били толкова близки, та да споделя с мен такива подробности. Нали вече ви казах: бяхме просто познати, стари познати. Игор Панкрашин е разказвал това на моя съпруг Жора, а съпругът ми, съответно, разказа на мен. Но не мисля, че това е чистата истина.

— Така ли? Защо? В какво се съмнявате?

— Женя никога не се е интересувала от външния си вид. Една жена може да носи евтини грозни дрехи и обувки, но винаги си личи, когато тя се грижи за себе си и кога външността й не я интересува изобщо. Разбирам, при приятелките си ходи със стари панталони и развлечен пуловер. Но нали на други места може да се облече някак по-различно? Тя идва на приеми с Игор вече няколко години с една и съща рокля, а нали приятелките й ги няма там, би могла да облече и нещо по-прилично, по-ново. Женя няма козметичка, не обича да ходи на фризьор. Косата на Женя по природа е много хубава, гъста, но е толкова занемарена, че направо ужас! Неподстригана, без прическа, небоядисана, понякога може да забрави дори да я измие.

Ала делово погледна часовника си.

— Извинете, трябва да тръгвам.

Добре де, помисли си Колосенцев, вече за всичко те попитах.

Жената извади от чантата си пари, пъхна ги под захарницата и без да дочака сервитьорът да донесе сметката, стана.

— Платете, моля — подхвърли тя, сякаш пред нея седеше не служител на полицията, а млад нахален почитател, на когото може да възлага всякакви задачи и който ще бъде щастлив да ги изпълнява.

— А рестото? — язвително попита Генадий. — На сервитьора ли да го оставя?

И тогава Ала Анишченко направи голяма грешка: тя изрече думи, с които си спечели смъртен враг в лицето на Гена Колосенцев:

— Както искате, можете да го оставите на сервитьора, а можете да го вземете вие.

И си тръгна, като поклащаше красиво стройните си бедра.

„Охо, почакай, кучко — ядосано си помисли Колосенцев и пъхна бележника в джоба си. — Само да ми паднеш, само връхчето на нокътя си ми покажи — ще ти отрежа цялата ръка до лакътя, гадино!“

Миниатюрното като статуетка младо момиче с къса момчешка прическа се усмихваше на Роман Дзюба толкова лъчезарно, че той с големи усилия запазваше подобаващ на ситуацията израз на лицето си: страшно му се искаше да й се усмихне в отговор, но нали трябваше да се държи на положение! Все пак беше от полицията, от криминалния отдел — организация сериозна и уважавана.

— Да, нашата заложна къща дава украшения под наем — говореше момичето с отдавна забравеното руско име Евдокия. — Открихме при къщата специален рентбутик. Разбирате ли, бижутерията за отдаване под наем изобщо е целесъобразно да се държи именно в заложни къщи, защото ние имаме специална апаратура, която позволява да се определя автентичността на скъпоценните камъни и метали. Защото клиент може да вземе накит с истински камъни, а да върне накит с фалшиви. Ето защо там, където нямат такава апаратура, съдържателите гледат да не се занимават с бижута, работят предимно с фалшификати. А ние даваме истински бижутерийни изделия, но във всеки случай те не са много скъпи, а вие ми описахте изделие, което със сигурност струва извънредно скъпо. С такива украшения ние не се занимаваме.

— А кой се занимава? — попита Роман.

Евдокия се замисли, като при това не откъсваше очи от оперативния работник.

— Господи, какви мигли имате — каза тя неочаквано. — За такива мигли бих дала половината си живот.