Александра Маринина - Последно разсъмване

— Сега, Ромчик, с теб отново отиваме на Речната гара у майката и щерката, у Дорожкини. Нещо не ми харесва цялата тая история. Не ми се връзват нещата.

Вярно е, помисли си Дзюба, не се връзват. Бяха си разменили информацията, получена от шофьора Шилов и от съпруга на потърпевшата, и някак всичко излизаше… не гладко. Грапаво. Значи трябваше да изчистят неяснотите.

— Ти вземи да звъннеш на тези Дорожкини — изкомандва Генадий и изнесе колата на съответното пътно платно, — кажи им да си стоят вкъщи и никъде да не излизат.

— Ами ако ги няма?

— Звъни им на мобилните, нали си записа номерата. Виж къде се намират тези квачки, там ще отидем.

Но Татяна Петровна и Светлана Дорожкини се оказаха вкъщи.

— Сърцето на мама… — угрижено каза в слушалката момичето. — Страх ме е да я оставя сама. Така че щом трябва, елате, когато искате.

Татяна Петровна лежеше на дивана, завита с одеяло, но въпреки това личеше, че е със същите дрехи, с които ги бе посрещнала сутринта. Очите й бяха зачервени, явно много бе плакала. Виж, Светлана се беше преоблякла, сега вместо свободния домашен панталон и дългата широка туника носеше впити дънки и прилепнал джемпър, който изтъкваше всичките несъмнени достойнства на нейното едро, гъвкаво и стегнато тяло. Интересно, неволно си помисли Дзюба, заради Гена ли се е преоблякла, или просто така?

— Да започнем от понеделника — предложи Колосенцев, когато Роман се настани до масата в стаята и отвори бележника си. — Ако обичате, колкото може по-подробно, желателно е дори минута по минута. Кога и при какви обстоятелства се бяхте разбрали с Евгения Панкрашина да се видите в понеделник, 19 ноември?

Дорожкина-старша въздъхна и започна да разказва. Женя й се обадила по телефона предната вечер, в неделя, и казала, че иска да дойде на гости у Дорожкини утре, тоест в понеделник, следобед, към три часа. Татяна Дорожкина имала за понеделник съвсем определени планове: за 15 часа била записана за фризьор — подстригване и боядисване, искала да си оправи косата за рождения ден на дъщеря си, след което смятала да отиде в болницата да навести болна роднина. Посещението на Женя никак не се вписвало в този график, което Дорожкина със съжаление съобщила на старата си приятелка, като й предложила да отложи срещата им за друг ден. Евгения Василиевна обаче незнайно защо много се разстроила и взела да говори, че скоро няма да има възможност да дойде у Дорожкина, а ужасно се затъжила и искала непременно да се видят, та дали Таня не може да отмени тези свои планове… Да отмени посещението във фризьорския салон и да го отложи за друго време преди рождения ден се оказало невъзможно — фризьорката, при която Татяна Петровна ходела постоянно, работела само в понеделник, бил й последният ден преди отпуска по майчинство. А болницата… Какво пък, в болницата можела да отиде и във вторник. Подстригването и боядисването отнемат обикновено около два часа, затова Татяна Дорожкина уверено обещала на приятелката си Женя към пет часа привечер да си бъде вкъщи.

— В гласа й се долавяха дори сълзи — говореше Татяна Петровна, — когато й казах, че в понеделник съм заета. Дожаля ми за нея… В края на краищата приятелството е по-важно от плановете, нали така? А колко се зарадва, когато казах, че ще си бъда вкъщи в пет часа!

Жената отново тихичко заплака и стеснително се постара да прикрие сбръчканото си, мокро от сълзите лице с крайчеца на карираното одеяло.

— Какво стана после? — невъзмутимо попита Колосенцев. — Успяхте ли да се приберете до пет часа?

— Да, дойдох си някъде към пет без десет или може би без пет. Фризьорският салон е на съседната улица, бързо се прибрах.

— А Евгения Василиевна?

Роман старателно записваше, почувствал в гърдите си приятния хлад, който се появяваше винаги, когато той имаше чувството, че със сигурност може да предскаже следващата реплика на събеседника. И ако репликата се оказваше именно такава, каквато я бе очаквал, в подобни мигове младият оперативен работник се чувстваше необикновено прозорлив, като човек с невероятна интуиция. Израстваше в собствените си очи. Ето, сега Татяна Дорожкина ще каже, че „Женя вече беше у нас и със Света пиеха чай“. А ако в пет часа Светлана още не се е била прибрала, ще се окаже, че Женя е стояла на стълбището пред апартамента и я е чакала. Просто другояче не можеше да бъде, нали шофьорът Шилов ясно и разбрано бе заявил: Панкрашина се качи в колата в един и половина и към три я оставих пред блока, където живее Дорожкина. В три, не в пет. В седемнайсет часа Шилов изобщо си е бил вече в гаража, за което говорят бележките в дневника: пристигнал в 16,20, отпътувал в 17,30. За час и двайсет минути е стигнал от Речната гара до бизнес центъра, час и трийсет минути преди определеното време е тръгнал да вземе жената от Речната гара. Всичко е логично. Само не е ясно защо Панкрашина е пристигнала у приятелката си в три часа, след като ясно са й казали: Дорожкина няма да си е вкъщи преди пет. За какво й е било да виси два часа във входа! Впрочем може Евгения Василиевна да се е свързала със Светлана по телефона и като е научила, че тя ще си бъде вкъщи, да е пристигнала по-рано…