Александра Маринина - Последно разсъмване

Но мислите на Дзюба летяха по-бързо, отколкото той успяваше да ги озвучава, затова още щом убеди Генадий, че за убийството може да е виновен любовникът на Евгения Панкрашина, той сам започна да се съмнява в това.

— Гена, а може тя изобщо да не е носила със себе си колието? Може напразно да си съчиняваме разни любовници?

— Как така не го е носила? Ами къде се е дянало тогава? Панкрашина е казала, че ще дойде у Дорожкина да прави торта и после ще отиде да предаде украшението там, откъдето го е взела под наем. Просто не може да не е било у нея.

— Представи си, че го е предала, преди да отиде у Дорожкина? Шофьорът я е взел в 9,45, може да е успяла да прескочи до бутика — упорстваше Дзюба, увлечен по своите току-що родили се съображения.

— Да е отишла без шофьора? — усъмни се Колосенцев. — Ей така, пеша, с метрото? Със скъпо бижу в чантата? Не става.

— Ами ако е взела такси? Или някоя частна кола?

— Пак не става. Всички казват, че Панкрашина е била много пестелива и не си е хвърляла парите на вятъра. Защо да харчи за такси, щом разполага с безплатна кола?

— А може тоя бутик да е бил съвсем близо до дома й — упорито възрази Роман. — И тя набързо да е прескочила до него.

Колосенцев погледна колегата си с одобрение.

— Ще стане човек от тебе. Хайде, любителю на интернета, вади играчката си и проверявай бързичко има ли близо до адреса на Панкрашина подобно заведение, или няма.

Роман радостно зашари с пръст по дисплея на айфона, нещо дълго проучва с присвити очи и физиономията му ставаше все по-огорчена.

— Нито едно — тъжно съобщи той. — В Москва изобщо има малко такива, а във въпросния район — нито едно. Всичките са далече. И всичките работят от десет часа сутринта. А Панкрашина в десет без петнайсет се е качила в колата на Шилов.

— Значи няма да стане човек от тебе — злорадо избъбри Колосенцев, — избързах да те похваля. Не е могла Панкрашина да предаде колието в бутика, значи то е било у нея, а сега — в джоба на убиеца. Няма други варианти.

Той махна с ръка на младичката луничава сервитьорка и поиска сметката, после отвори портфейла си. Дзюба последва примера му. Както отброяваше банкнотите от по петдесет рубли, Роман изведнъж спря и погледна Генадий:

— Гена, ами как Панкрашина е взела колието от бутика? Шофьорът отрича да е пътувал по такъв повод, в понеделник не я е возил никъде другаде освен до Дорожкина и според дневника в гаража е така.

— Ами значи го е взела в друг ден — равнодушно отвърна Колосенцев. — Не ме прекъсвай, пак обърках сметките.

— Гена, кой друг ден? Шофьорът изобщо отрича да са ходили за колие — и в понеделник, и в събота, и в който и да е друг ден.

— Значи го е взела в неделя или пък в петък. Махни ми се от главата. Какъв е проблемът изобщо?

— Да е ходила толкова далече без колата? Защо? И да се е прибрала с обществен транспорт, със скъпата вещ в чантата? Да не е луда? Не е искала кола от съпруга си, нали ти ми каза това. Та си мисля: дали пък не са отишли с любовника й да вземат това колие? Тогава той е можел да знае със сигурност какво е то, колко струва и кога тя ще тръгне да го връща.

— Не си измисляй — намръщи се Колосенцев, — в неделя тя е прекарала целия ден с мъжа си, питах го.

— Тогава в петък. Или дори още в сряда. Кога Панкрашин й е дал пари за дрехи и накити?

Генадий извади своите записки, прегледа разкривените редове.

— В четвъртък, 15 ноември.

— Значи в петък тя може да е отишла със своя любим за колието. Съпругът — на работа, дъщерята — на училище, никой и представа си няма, че тя изобщо е излизала някъде — тържествуващо заключи Роман.

— А за кой дявол е излъгала приятелката си, че го е взела в понеделник, след като го е взела в петък? И на мъжа си е казала същото — не се предаваше Колосенцев, който не можеше да понася никакви усложнения и изненади, увеличаващи обема на работата. — И защо го е занесла в понеделник у Дорожкина?

Роман унило наведе глава.

— Не знам. Нещо не се връзва.

Генадий рязко се надигна от масата и започна да си облича якето.

— Не се ядосвай, Рома, зарежи тия свои фантазии. Вярно, трябва да се поразровим за любовник, но всичко останало… Не се връзва и толкоз. Добре, да вървим, трябва да отидем до службата. Ще потърсиш тоя бутик с накитите, там не може да не си спомнят и самата Панкрашина, и гаджето й, ако е имало такова.

Вече бяха изминали половината път, когато Колосенцев заяви:

— Днес сме сряда, трябва да извлечем максимума от четвъртъка и петъка.