Александра Маринина - Последно разсъмване

Антон реши отново да отиде при Карина Горбатовская. Общо взето силата на духа му стигна да признае пред себе си, че това не беше особено нужно за работата. Просто сънуваше Карина. Сънуваше я всяка нощ още от деня, когато я видя за пръв път. И тя не му излизаше от ума.

В неделя сутринта Карина си беше вкъщи и отговори със съгласие на зададения по телефона въпрос може ли да намине при нея да си поговорят. Антон се позамисли дали да не купи цветя, но все пак реши, че ще бъде неприлично. Нали отива по работа, а не на среща.

Разговорът за Курмишов не отне много време. Всички въпроси, които можеха да бъдат зададени на Карина, отдавна ги бяха задали и първият следовател, и самата Риженко, която бе викала Карина на повторен разпит, и самият Антон, когато ходи при нея. Но разговорът течеше така плавно и Антон се чувстваше толкова уютно край тази жена, че накрая се реши и накратко разказа своята история, а после попита:

— Има ли сред вашите познати самотна жена, такава, която би могла да стане майка на моите две деца и да понася неудобствата от моята професия?

Въпросът доста озадачи Карина, тя дори се разсмя.

— Да не мислите, че съм сватовница? Или сводница?

Антон се смути, взе да се извинява и да обяснява, че не е имал предвид нищо такова, просто трябва някак да реши проблема, а няма представа как да подходи към него. И не щеш ли, изтърси това:

— Ето, например вие, бихте ли могли да се омъжите за мен?

Карина го погледна внимателно и сериозно, ъгълчетата на устните й трепнаха в някаква наченка на усмивка.

— Не, Антоне, не бих могла. Първо, аз съм по-възрастна от вас, а за мен това е много съществен момент. Никога и при никакви условия няма да се обвържа с мъж, по-млад от мен. Второ, няма да мога да бъда добра майка на децата ви. Изобщо не искам да се омъжвам, но деца искам. При това искам да родя свои деца и не желая в семейството да има каквото и да било съперничество и приказки кой кого обича повече и кои деца били родни и кои не. Такива неща не са ми нужни.

Антон окончателно се стъписа. Защо ли зададе тоя идиотски въпрос?

— Извинете, за бога, аз не исках да… Но може би ще ме посъветвате нещо?

— Ако наистина смятате да се ожените, за да решите своя проблем — невъзмутимо отговори тя, — вие, Антоне, трябва да сте наясно, че въпросната жена трябва винаги да е искала деца, но не може да ги има. Само такава жена ще даде на вашите дечица цялото си сърце, душата си, а вие няма да се съмнявате кого тя обича повече — вашите деца от първия ви брак или вашите общи деца. Повярвайте ми, Антоне, съмненията и подозренията са нещо страшно, те разяждат човека отвътре и отравят дори най-хубавите, най-топлите и най-добрите отношения. Търсете жена, с която няма да имате и най-дребни съмнения, само така ще можете да запазите брака си. Но при това трябва ясно да разбирате, че тази жена е крайно малко вероятно да бъде млада, по-скоро ще бъде на около четирийсет или дори на повече.

— Защо? — не разбра той.

— Младите жени, които искат собствени деца, ще опитват, докато стане — дали чрез брак, ако нямат съпруг, или чрез дълго изнурително лечение, ако проблемът е в заболяване, но на около трийсет те едва ли ще се предадат и ще се откажат от надеждите си за майчинство. Така че вашата възможност е съпруга, която определено ще бъде по-възрастна от вас.

Ами да, логично е. Защо по-рано не се бе замислял за това? Пък и Елвира не му го каза. Не е толкова лесно мъж с деца да намери жена, с която и децата, и самият той да бъдат щастливи. А онези, които мислят другояче, живеят в свят на незнайно откъде взели се илюзии. Интересно, а какво ли мисли Карина по този въпрос?

— Знаете ли, неотдавна ме посъветваха да престана да живея в света на илюзиите — каза той с усмивка. — Хората в действителност далеч не са такива, каквито ги виждаме, и ние никога не бива да забравяме това и да не се учудваме, че не можем да създадем отношения или отношенията се създават някак не както сме ги искали.

Карина кимна в знак на съгласие.

— Знаете ли, вярно е. Ето, например баща ми страшно се измъчва, задето аз толкова години бях с Леонид и не създадох свое семейство. Струва му се, че съм била влюбена, сляпа и глуха и съм била готова да прощавам на Леонид всичко. А всъщност и през ум не му минава, че не съм сляпа, нито глуха и ако не съм скъсала с Леонид, то е било само защото съм нямала морални сили за това. И че не искам никакво семейство, никакъв съпруг, никакви битови грижи, аз искам да родя дете и да се занимавам само с него и със своята работа. Жалко, че толкова късно осъзнах всички това, иначе може би навремето нямаше да направя аборт. Можеше любовникът ми да идва веднъж-дваж седмично, това щеше да ми е напълно достатъчно. Не ми е нужен мъж, който да е до мен постоянно. Нима мога да кажа това на татко, за когото семейството, децата и внуците са безусловна и неоспорима ценност, заради която човек е готов на всякакви жертви! Татко вижда у мен едно, а в действителност аз съм съвсем друга.