Александра Маринина - Последно разсъмване

И в сряда, 21 ноември, Уманов е заел своята позиция във входа на блока на Дорожкини. Когато е дошла Евгения Панкрашина, я е убил с нож, преровил е цялата чанта, но колието вече не е било там. Марат трябвало да се задоволи с жалки трохи: портмонето и мобилния телефон. У Панкрашина не се намерило нищо по-ценно.

Какво пък, сега вече може да даде знак на момчетата, които следят Уманов от няколко часа, да го арестуват.

— Извинете, Светлана — каза Сташис, — но ще трябва още известно време да остана тук с вас.

— Защо? Какво още искате от мен? — рязко попита тя. — И без това ми извадихте душата.

— Не е нужно да сте груба — каза той. — Трябва да бъда сигурен, че няма да се обадите на Уманов, за да го предупредите. Ето защо, докато не получа сигнал, че е задържан, ще седя ей на това столче. — Антон придърпа един сгъваем метален стол, тапициран с евтина изкуствена кожа.

Светлана отново се разрида, а Антон гледаше потреперващите й рамене и разбираше, че никак не му е жал за това момиче. Когато лягаш да спиш с кучета, бъди готов да се събудиш с бълхи. Лягаш ли си с бандит — не очаквай дълго романтично приключение. Обикновена справедливост.

Извади телефона си, прочете последните съобщения от дъщеря си Василиса, която бе приучил постоянно да съобщава на баща си за всички свои придвижвания, и потъна в дълбок размисъл. Ето, пред него седи едно дори много хубавичко момиче, неомъжено и дори от днес свободно откъм любовни връзки. Може ли да се ожени за нея?

Пази боже!

А за коя тогава може? И за коя трябва? И изобщо, нужно ли е да го прави? По дяволите, по дяволите, по дяволите! Защо, защо тази любов споходи Елвира тъкмо сега, когато неговите деца са още малки?! Защо не почака пет-шест години, когато Василиса стане вече достатъчно разумна и ще може да се грижи за по-малкия си брат!

Телефонът, който бе стиснал в ръката си, трепна, на дисплея се появи надпис: „ОК“. Изпратил: Роман Дзюба.

Антон стана и почувства, че единият му крак е леко изтръпнал.

— Това беше, Света, повече няма да ви изтезавам с присъствието си. Благодаря за помощта и гостоприемството.

Момичето го погледна уплашено.

— Марат… приключи се, така ли?

— Да — спокойно отговори Антон. — Приключи се. Всичко хубаво.

В момента, когато стигна през целия град до отдела, здравата изнервен от висенето в прочутите столични задръствания, Уманов вече бе престанал да отрича. Да, стигнал му умът да не пипа дръжката на ножа с голи ръце, така че не оставил отпечатъците си на оръдието на убийството. Но се издънил от някаква си дреболия: не предвидил, че някои магазини дават на купувачите карти за намаление просто така, а други — само след попълване на анкетна карта и представяне на паспорт. Именно такава карта от скъп гастроном имало в портмонето на Евгения Панкрашина. Уманов, естествено, изхвърлил портмонето, но картата прибрал: можела да му влезе в работа. Вярно, още не бил пазарувал от този магазин, но картата се намери в джоба му заедно с две-три други подобни, които се оказаха на негово име. Всички освен една-единствена, издадена именно от веригата магазини, в които според шофьора съпругата на бизнесмена Панкрашин обикновено пазарувала. И на касата на най-близкия магазин от тази голяма верига казаха на Дзюба, че тя е издадена на името на Евгения Василиевна Панкрашина. Та това беше всъщност цялата история. Уманов не можа да обясни как картата е попаднала у него, а тъй като не беше и твърде остроумен, не съумя и нищо да измисли.

Какво пък, проясни се поне убийството на Евгения Панкрашина. И ако Рома е прав, днес-утре може да се ориентират и за убийството на Гена Колосенцев.

Виж, обаче въпросът кой и защо е убил бижутера Леонид Курмишов още висеше. И докато отначало имаше надежда убийствата на Курмишов и Панкрашина да са свързани помежду си чрез огърлицата „Разсъмване над Егейско море“ и като се разкрие едното, да може да се тръгне по нишката и да се стигне до разгадаването на другото, сега тази надежда умря окончателно. Престъпникът Марат Уманов нямаше отношение към бижутера Курмишов.

Значи трябваше всичко да се започне отначало. Кой е взел бижутера от мястото, където го е оставил Колосенцев? Самият Генадий? Защо? Това е глупаво и необяснимо. Тоест обяснимо е, разбира се, но само в един случай: ако Гена е решил да убие Курмишов. Но това е абсолютна безсмислица! И изобщо — с това има ли някаква връзка Фролов… Или все пак не е Фролов? И къде конкретно се е появил въпросният Денис Фролов: при гаражите или край общежитието на работниците имигранти? Да не говорим за най-важното: имал ли е той мотив да убие Генадий Колосенцев?