Александра Маринина - Последно разсъмване

— Той разказа на цялата ни група, че е разговарял с Генадий и Генадий обещал да напише пробна игра. Ние одобрихме тази инициатива и предложихме дори да стимулираме финансово оперативния работник, та да знае, че не работи напразно, и да се старае. Разбирате ли, Денис Фролов пише за нас отдавна и очевидно се е изчерпал. Всяка фантазия си има таван. Освен това ние сме изиграли толкова измислени от него игри, че ходът на мислите му ни е станал абсолютно ясен и предсказуем, а Денис не може да се надскочи и да започне да мисли другояче. А ето, че се яви нов човек със свежи идеи и нов подход! Разбира се, ние бяхме сериозно заинтересовани Генадий да стане наш автор.

— Ясно — кимна Дзюба. — А казахте ли за това на Фролов?

— Естествено! Именно аз му го казах.

За Дзюба не остана скрита усмивчицата, която изкриви малката изваяна уста на неговия събеседник. Обикновено хората наричат такива усмивчици „гадни“. Или дори „гаднички“.

— Май не обичате Фролов? — Роман се постара да направи тона, с който произнесе тези думи, колкото може по-интимен.

— Никак не го обичам! — възкликна Шчоголко и кой знае защо, се развесели. — Дори не знам защо. Загадка! Човекът нищо лошо не ми е сторил, а аз не мога да го търпя. Не мога и толкоз! Честно казано, отдавна вече замислям да намеря друг автор на игри, за да си нямам работа с Денис. Той е човек с болно самолюбие и амбиции до бога, макар че не представлява нищо особено. Не ми харесва и това си е. Затова не можах да се въздържа, изкуших се да му разваля настроението. Вярно, Генадий само обеща да опита и изобщо не беше сигурно, че ще опита, а и да започнеше да пише, кой знае дали щеше да успее, но аз тая работа така я поднесох на Фролов — че уж работата вече е готова, че си имаме умен и опитен оперативен работник, който умее да пише такива игри, и че е казал, че може да напише игра като едното нищо и след месец — месец и половина ще ни я предаде. И че съм му обещал добри пари. И му казах сума, три пъти по-голяма отколкото плащахме на Денис. Да бяхте видели как му се изкриви физиономията! — Топчестият Шчоголко се заля от смях. — През последната година това бяха най-приятните минути в живота ми. Беше си чист блъф, но подейства, развалих му настроението.

Ето, на, и мотивът се открои. Докато на хоризонта не се е появил Гена Колосенцев, Фролов е бил единственият автор на тази група хора, която организирала своя малък игрови клуб. Ако Пумата успее да напише ролева игра, Денис Фролов ще изгуби своя източник на пари. И нещо повече: на тоя Пума ще плащат три пъти повече, отколкото на Денис! Къде е справедливостта, граждани?!

— Лошо — направи извода си следователката Риженко, след като изслуша безпомощното мънкане на оперативните работници, които бяха работили честно и не беше тяхна вината, че нищо не излизаше…

Абсолютно нищо не се връзваше. Убийствата на Панкрашина и Курмишов по никакъв начин не се обединяваха. И най-лошото беше, че работата по разкриването на убийството на бижутера буксуваше като вехта кола сред дюни.

— Разбира се, това, което ми говориш, е пълна глупост — рязко каза тя в очите на Антон Сташис. — Но не ни остава нищо друго. Дайте да проверим версията, че Колосенцев е убил Курмишов, защото установихме, че именно той е освободил бижутера. Експертизата потвърди: на ножовката, с която са разрязани белезниците, и на винкела, с който е разбита вратата на гаража, има следи от Колосенцев. Поне едно нещо знаем със сигурност: Гена е влизал в контакт с бижутера. Гена е бил в този гаражен комплекс едновременно с Курмишов. А после някой е откарал Курмишов оттам. И колата на Колосенцев е намерена близо до имигрантското общежитие. Значи той е имал всички възможности да откара Курмишов. Рома, експертите огледаха ли колата на твоя приятел?

— Мисля, че не — неуверено отговори Дзюба, помисли малко и добави вече по-твърдо: — Със сигурност не са. Аз говорих с колегите, казаха ми, че просто са огледали колата, търсели бележки или нещо друго, което да обясни защо е отишъл в Източния район. Но на експертите не са я давали.

— Защо?! — вече се разкрещя Риженко. — Защо не е извършено едно толкова очевидно необходимо действие? Изобщо, какво става тук?

— Не се сърдете, Надежда Игоревна — опита да я успокои Антон, — онзи следовател там е… особен. За него ремонтът и гастарбайтерите са болна тема. И в рамките на неговата версия в резултатите от експертизата по колата не може да има нищо важно за следствието.