Риженко направи пауза, защото в протокола пишеше неща, съвсем различни от това, което говореше. На глас произнасяше монолог, а в протокола записваше „Въпрос“ и „Отговор“. Естествено, сама формулираше отговорите. Ако Фролов не подпише — нищо, винаги може да го разпита отново, след като поседи в килията. Но най-често похватът действаше.
Когато приключи с формулирането на въпросите и отговорите относно тиофоса, тя премина към следващата група:
— Но първо сте закарали бижутера в другия край на Москва и сте го удушили. По всичко личи, че той е слязъл от колата сам, защо да го убивате в нея и после да го измъквате? Знае ли човек какви следи може да останат в купето, пък и защо да си хабите силите напразно. Предложили сте му да слезе, за да се облекчи? Най-вероятно, иначе той нямаше да разбере защо трябва да спирате и да слизате в гората. За следите сте премислили всичко, дори сте обърнали внимание, че Курмишов мирише лошо, и сте постлали на предната седалка парче полиетилен, та тя да не се изцапа и умирише. Но въпреки това следи са останали. По пътя кротко сте разговаряли с бижутера, вероятно сте искали той да се успокои и да престане да се страхува от вас. Разказал ви е нещо за себе си? Какво именно? Впрочем това няма значение. Успял е да ви каже най-важното: каква е професията му. И това ви е дало възможност да проявите въображение и да инсценирате убийство с професионален мотив. В джоба на човека сте намерили листче — работен пакет, а и да не бяхте го намерили, щяхте да измислите нещо друго, нали сте голям майстор в съставянето на криминални сюжети. А вече после сте закарали трупа на Колосенцев в Източния район и в тъмното внимателно сте го измъкнали от багажника и сте го хвърлили край общежитието. Колата сте оставили наблизо, после не ви е домързяло да се върнете при трупа и да сложите ключовете от колата в джоба на якето му. Пълна илюзия, че Генадий е дошъл тук жив и здрав и вече на това място е бил убит. Гениално решение. Вие изобщо не сте мързелив човек — хвала за това. Защото нали сте можели да откарате Колосенцев и бижутера и със своята кола, но не, използвали сте колата на Генадий, а после по някакъв начин сте се върнали при гаражите, за да приберете своята. Но въпреки всичко, не сте гений, Денис Владимирович. Дори да не бяхте забравили да приберете от колата на Колосенцев парчето полиетилен, пак сте допуснали един гаф. Още един. Знаете ли какъв?
Фролов мълчеше, гледаше Риженко надменно и при това сякаш не я виждаше.
— Погледнете как седите — усмихна се тя. — Погледнете, погледнете. Обърнете внимание на местата, където панталоните ви покриват стола. Вие сте постлали с полиетилена хоризонталната повърхност на автомобилната седалка, но не сте помислили за тапицерията по предната повърхност на възглавницата на тази седалка. А там има повече от достатъчно следи.
Фролов наведе глава и послушно заразглежда панталоните си и стола, на който седеше. После вдигна очи към Риженко.
— И какво от това? Колосенцев може да е возил кого ли не в колата си! Може да е возил бездомници или алкохолици с мръсни панталони. От факта, че някой се е изпуснал в колата на Колосенцев, изобщо не следва, че там е седял именно вашият убит бижутер. Аз, разбирате ли, пиша ролеви игри, а за да го правя, трябва да знам едно-друго от областта на криминалистиката — кисело се подсмихна той. — Така че със сигурност знам, че съдебно-биологическото изследване на груповата принадлежност на човешкия отпадъчен продукт практически е безполезно. Дори толкова напредничавото и модно молекулярно-генетично изследване много рядко дава в тези случаи положителни резултати.
— Прав сте — усмихна се Надежда Игоревна. — Стопроцентово сте прав. Но вие сте забравили, че става дума за възрастен човек, който е посветил целия си живот на работа в седнало положение. А това означава какво? Разбирам, Денис Владимирович, вие сте човек млад и изобщо не се замисляте за такива неща. Знаете ли че има едно заболяване, наречено хемороиди? Е, Леонид Владимирович Курмишов е страдал от хемороиди, и то в тежка форма, а от трите дни пребиваване в седнало положение на пода на гаража заболяването се е обострило и в екскрементите е попаднала кръв. А следователно и в следите от екскрементите са открити следи от кръв. И молекулярно-генетичното изследване ще установи тяхната принадлежност на конкретно лице практически със стопроцентова вероятност. Та така, де.
— И все пак си струваше — тихо проговори той. — Толкова вълнения в живота си не бях изпитвал.
Читать дальше