Александра Маринина - Последно разсъмване

Трябва да си тръгва, става неприлично. Антон с уважение възприе думите на Карина, че тя има твърдо предубеждение относно разликата във възрастта. Да, той не е съгласен с това, но чуждите убеждения и принципи са нещо свято. Защото и самият той има принципи и предубеждения, които навярно изглеждат на другите смешни и нелепи. И той не може да си представи отношения с жена, по-заможна от него. Ако това беше нормално за него, би могъл да опита да ухажва Елвира — тя е и красива, и добра, и умна, и децата я обожават. И ако той своевременно бе проявил настойчивост, тя може би щеше да се съгласи да му стане съпруга. Но за Антон Сташис богатата жена просто не съществува като жена, той винаги е смятал за неприлична женитбата на „беден за богата“, не е искал да го наричат жиголо, а пък ако тя е и дори мъничко по-възрастна, тогава вече съвсем никой не би повярвал в искреността на чувствата му. Така че с Елвира при всички случаи нищо нямаше да се получи, дори той да бе поискал. Но и не бе искал. Това винаги учудваше и самия него, и неговата бивша съученичка, с която той се срещаше именно така, както се изрази Карина: веднъж-дваж седмично. И Галина никога не повярва, че той може да не изпитва към красивата Елвира никакъв мъжки интерес, ужасно го ревнуваше, подозираше го и постоянно говореше глупости и гадости по този повод. Пък и Антон от време на време се замисляше за това. И всеки път си даваше абсолютно ясен отговор: Елвира не е жена за него. Не го привлича. Въпреки своята безспорна външна привлекателност и несъмнените достойнства на душата и характера си. Жалко. Жалко, че се получи така.

Но да търси съпруга с ясни намерения… С цел да я направи бавачка на децата си… Това е омерзително. Това е недостойно за истински мъж. Това е в разрез с характера му.

Вярно, всичко това са прекрасни, красиви думи. Но какво да прави?

Антон Сташис се чувстваше отвратително.

Да намерят през съботата и неделята всичките 16 души, членовете на „затворения геймърски клуб“, се оказа трудна работа. Всички те работеха, печелеха пари и в почивните дни нямаха навика да си седят вкъщи. Един отишъл на вилата, друг прекарваше времето си в приятна компания, а трети пък отлетял за чужбина. От хората, които успяха да намерят в Москва, нито един не призна да е казвал на автора на игрите за възможния му конкурент полицай. Впрочем успяха да се сдобият с някаква нова информация. Например, че опитните и заможни геймъри, които играели на специално създадения сайт, обичали сложните сюжети и по принцип нивото на игрите, които съставял за тях Денис Фролов, дори много ги задоволявало. Но сега играчите искали по-сложен сюжет, който да не могат да развият лесно. Денис, разбира се, опитвал да усложни игрите си, но геймърите били печени, съобразителни момчета: за една игра Фролов получавал 3 000 евро, ако се играела две седмици. За всяка седмица отгоре — още по 2 000. Фролов бил крайно заинтересован да измисли свръхсложен сюжет и да обърка всички, но засега не му се получавало често. Можело да се каже, че изобщо не му се получавало. Във всеки случай нито веднъж не бил успял да получи бонуса от две хиляди евро.

И отново се започна със съмненията: може би Денис Фролов изобщо не е убиецът? Да, той е участвал в игрите само заедно с Гена Колосенцев и след неговата гибел не е стъпвал на сървъра. Това е така. Но може да е искал само да се запознае с оперативния работник, за да черпи от него информация за истински случаи и заплетени престъпления?

— Но защо тогава не се е запознал с него? — упорито възрази Роман Дзюба, когато подполковник Зарубин сподели с него резултатите от работата през изминалите два дни. — Имал е безброй възможности, включително личния контакт по време на състезанията. Фролов обаче, кой знае защо, не се е възползвал от тях. Дайте ми онези, които са останали, Сергей Кузмич, много ви моля! Днес имам почивен ден, мога да поработя за вас.

— Голям си досадник — изписа на лицето си ужасен трагизъм Зарубин. — Как изобщо те търпят околните? С твоето нахалство с пръст тунел ще издълбаеш! Добре, дръж: списък на членовете на клуба, които още не са разпитани. Само че без самодейност, ясно? Намираш човечето и ни съобщаваш, по-нататък действаме ние. Ясно ли е?

Роман грабна листа с имената, адресите и телефоните и хукна, абсолютно щастлив.

Все пак е грехота да се оплаква от съдбата! Обича, обича тя Роман Дзюба. Вярно, не всеки ден, не постоянно. Но нали и жените не обичат постоянно, за мъжете пък да не говорим. За сметка на това днес тя реши да поглези младия оперативен работник. Първият от хората, с които успя да се срещне и поговори, не разказа нищо интересно, но пък вторият, на име Шчоголко, дребничък и заоблен като топка, злобно се закиска още щом чу името Денис Фролов. Той потвърди, че един от играчите се свързал с геймъра с прякор Пума, когато чул, че той работи в полицията, и то не къде да е, а в криминалния отдел.