Александра Маринина - Последно разсъмване

— Гледай ти — озадачено проговори Антон, — аз пък бях сигурен, че тя наистина не е имала желание нито да се облича красиво, нито да носи накити, във всеки случай и съпругът й, и приятелките й ми говореха именно това.

— Ама моля ви се! Къде сте виждали жена, която да не иска да се облича красиво и да се кичи с украшения, ако има възможности и пари? Не се е родила още такава, уверявам ви. И Евгения имаше желание за всичко това. Но повече искаше да запази своя приятелски кръг. Това е то.

— Но защо тогава съпругът й…

— Господи, защото той нямаше да я разбере! Евгения е виждала с каква лекота той изгубил всичките си приятелски връзки, останали му от времената, когато бил обикновен съветски служещ, и се сдобил с нови, и е разбрала, че той няма да разбере нейните съображения и няма да ги одобри. Много по-лесно й е било да каже: „не искам, не ми е нужно“ — и толкоз, никакви излишни въпроси.

— Но нали мъжът й е разбирал, че Евгения Василиевна не просто „не иска“, а умишлено се старае да не буди завист у приятелките си. Самият той ми го каза — възрази Антон.

— Естествено, разбирал го е — кимна Нитецкая. — Да не е идиот случайно. Но той е бил уверен, че на Евгения й е толкова лесно да не буди завист у приятелките си именно защото наистина нищо не й е нужно. С една дума, мислел е така, както му е било удобно. Впрочем както и всички ние. С мен Евгения можеше да си позволи да бъде съвършено откровена, моето приятелство не беше жизненоважно за нея, тя беше нужна на мен, а не аз на нея. И между другото, тя беше единствената, която знаеше за отношенията ми с Леонид. Естествено, не всичко и не с подробности, дори името му не бях споменала, но й бях казала, че моят любим е бижутер.

Така, значи… Не му стигаше трети Курмишов, ами сега и втора Панкрашина. Нима хората до такава степен не се виждат и не се разбират помежду си?

Евгения Панкрашина попитала Нитецкая дали може да й препоръча някой конкретен бутик, откъдето може да вземе украшение под наем. Казала: „Поговори с твоя приятел, бижутера, той сигурно знае, един дол дренки са“. Казала й, че приемът ще бъде на най-високо ниво и ще пее самият Волко, във всеки случай мъжът й казал, че бил сключен договор именно с него. И тогава Нитецкая, щом чула името на певеца, предложила:

— За какво ти е бутик — казала тя, — там трябва да платиш наем. Ако искаш, аз ще поговоря с моя приятел, той сигурно има някакви интересни изделия, които още не е дал на клиенти. По принцип това не бива да се прави, но като изключение той ще ти услужи, аз ще гарантирам за теб.

Евгения радостно се съгласила: колко лесно можел да се реши проблемът! Още същия ден, когато Евгения си тръгнала, Нитецкая се обадила на Курмишов:

— Леонид, това е твоят единствен шанс.

Но Леонид, кой знае защо, се заколебал.

— А я си представи, че Волко не види моята огърлица? — казал той. — Приемът ще е голям, тълпи хора, къде е гаранцията, че през почивката той ще излезе в залата, ще се движи между гостите и непременно ще срещне дамата с огърлицата? И не просто ще я срещне, но и ще чуе от нея информацията за името на това изделие?

Вероника разбирала неговите колебания. Разбира се, трудно е такова бижу да остане незабелязано, нали Леонид е вложил в него луди пари именно за да изглежда то като везана картина и да не буди никакви съмнения, затова се е получило толкова биещо на очи, ярко, тежко. Но въпреки това вероятността за успех е много малка, артистите далеч невинаги слизат в залата при гостите, понякога си изпяват песничките и сядат да почиват в специално отредена за тях стая.

— Всичко е възможно — съгласила се Вероника. — Може нищо да не се получи, но трябва да опиташ, няма да имаш друга такава възможност. Кога отново ще имаш шанс да научиш, че Волко е поканен на частна вечеринка и при това да имаш възможност да украсиш някоя от гостенките с твоята огърлица? Един шанс на милион. Когато певецът пее в концертни зали, не може да види никого.

И Леонид Курмишов дал на Вероника „Разсъмване над Егейско море“.

В понеделник, 19 ноември, Евгения Панкрашина дошла у Нитецкая и взела огърлицата. Заради това посещение официално трябвало да гостува у приятелка, но като напук точно в този ден тази приятелка не можела да си е у дома следобед, когато било удобно на Евгения. Приятелката имала някаква работа и обещала, че ще се прибере към пет часа привечер. Оказало се невъзможно също да променят часа на срещата с Нитецкая и Евгения трябвало да намери изход: с шофьора си стигнала до дома на приятелката, която със сигурност не била там, наредила му да я вземе в седем вечерта и влязла във входа. Изчакала шофьорът да замине, излязла и тръгнала към Нитецкая с метрото, не било далече. Вероника й показала огърлицата, назовала й камъните и няколко пъти настойчиво, но уж между другото повторила, че бижутерите понякога дават имена на своите изделия и това точно се нарича „Разсъмване над Егейско море“. Имало и второ име — „Последно разсъмване“. Разбира се, нямало почти никакви шансове Евгения да предаде информацията на Волко, но знае ли човек…