Александра Маринина - Последно разсъмване

— Благодаря ви, Елвира. Не мога да си представя какво ще правя без вас.

Лицето й помръкна.

— Недейте пак за това, моля ви. Всичко е решено. И е само въпрос на време.

— Да, на време… — тъжно повтори след нея Антон. — Знаете ли какво ме посъветва вашият Трушчов?

— Посъветвал ви е да си намерите съпруга — отговори Елвира. — Той ми каза.

— И къде трябва да я търся? Може би вие ще ми подскажете? Ето, например един спец по житейските проблеми от моята служба ме съветва да потърся добра самотна жена, която да е учителка или лекар педиатър. Отвратително усещане: сякаш си решил да си вземеш куче или котка и придирчиво избираш породата: тази има капризен характер, онази е прекалено едра, третата пък — много космата… Но вашият Трушчов е сигурен, че така или иначе ще трябва да се принеса в жертва на обстоятелствата, които са се създали не по моя вина. Просто така са се създали. И няма изход без жертви. И вие ли смятате така?

Елвира седеше с наведена глава. Антон разбираше, че този разговор й е неприятен — нали тя сама преди няколко години дойде при него и му предложи безвъзмездната си помощ и той прие тази помощ, но нито тя, нито той не помислиха: ами какво ще стане после? Антон беше смазан от страшна мъка, след като загуби жена си, Елвира беше в ужас, защото съпругът й, започнал пиянска стрелба на улицата, бе ранил смъртоносно млада жена, майка на две деца. Тя незабавно поиска развод и дойде при овдовелия по вина на съпруга й Антон Сташис с молба да приеме нейната помощ. И двамата не бяха в емоционално състояние, при което да мислят за бъдещето. Когато ти се стовари такова нещастие, обикновено не те спохожда простата мисъл, че един ден острата болка ще се притъпи и ще започне друг живот, в който ще има други хора, други мисли и други чувства. Струва ти се, че така ще бъде винаги. И всякакви думи, че един ден всичко ще се промени, ти звучат кощунствено.

А после се оказва…

— Аз също ще трябва да принеса определена жертва — проговори Елвира и вдигна очи към Антон. — Предложих ви помощта си, нещо повече, молих ви, умолявах ви да я приемете, защото вие отказвахте и не искахте да работя безплатно. Успях да ви придумам. А сега излиза, че съм ви предала. Че съм ви измамила. Че съм ви изоставила на произвола на съдбата. И съм изправена пред дилемата: да остана ли добра за вас, да остана ли почтена и вярна, но да се откажа от любовта, от семейството и от възможността да родя дете, или да живея с любим съпруг, да отглеждам собствени деца и цял живот, чак до смъртта си, да се чувствам като подла предателка, обещала да помогне и не удържала на думата си, изоставила човек в труден момент. Мислите ли, че ми е лесно да избера?

— Но вие го направихте — каза Антон.

— Да — кимна бавачката, — направих го. Но не мислете, че ми беше лесно. През целия си останал живот ще се чувствам виновна пред вас. И това сериозно ще отрови съществуването ми. Простете ми, Антоне, аз съм по-голяма от вас и отдавна съм разбрала, че е невъзможно човек да живее, без да жертва нищо. Не се получава. Целият свят е устроен на принципа на равновесието, за това е писал още Ломоносов, спомняте ли си? Ако някъде нещо се изгуби, на друго място непременно ще се добави. А да се добавя и тук, и там, и никъде да не се губи — това не се случва. Защото това не е просто закон за запазване на веществото. Това е закон на живота. И ние сме принудени да го приемаме и да се съобразяваме с него. Всички проблеми на хората започват именно когато те не искат да принасят жертви. Те искат само нещо да се добавя, но в никакъв случай друго да не се губи. А такива решения не съществуват.

Да, мислеше си Антон, такива решения не съществуват. Разбира се, Елвира е права. Значи ще трябва да пожертва представите си за щастлив брак и наистина да търси „подходяща“ съпруга. В края на краищата, нали казват, че браковете по сметка са много щастливи, стига сметката да е направена правилно.

— Вие редовно ходите в училището и в детската градина, водите децата в поликлиниката… — подзе предпазливо.

— Да, да, разбирам какво имате предвид — подзе Елвира. — След разговора със Саша аз много мислих за това. Просто така — опита да се усмихне тя, — за всеки случай, ако случайно попитате.

— Смятайте, че съм попитал.

Елвира излезе от кухнята и след малко се върна с лист, на който с красив и четлив почерк бяха написани имената и работните графици на три жени: две детски лекарки и една начална учителка.

Антон недоверчиво прегледа спретнатите редове.