Александра Маринина - Последно разсъмване

Останали приятели дълги години и когато по време на финансовата криза през 1998 година Леонид здравата пострадал материално, Алексей споделил с него Секретния кодекс на Сотникови. Тези знания позволили на Курмишов да стане вторият експерт по изделията на Дома „Сотников“, започнали да го канят големи аукционни фирми и да му плащат добре. Курмишов бил много благодарен на приятеля си Алексей, искрено и дълбоко благодарен.

Ала веднъж в някакъв неразбираем порив, който самият той после не могъл нито да обясни, нито да оправдае, разказал за тези тайни на един свой клиент, певеца Виктор Волко. И не само му разказал за тайните, но и ги изброил подробно, дори ги илюстрирал с многобройни снимки и рисунки. После се сепнал, поискал думата на певеца, че това ще си остане между тях, защото броят на експертите по изделията на Дома „Сотников“ бил строго ограничен, били само двама и Курмишов бил единият от тях, това им осигурявало стабилни доходи. Волко се заклел, че ще запази всичко в тайна, но много скоро издал информацията на заинтересовани хора. Тъй като сега аукционистите и колекционерите можели сами да определят автентичността на изделията на Дома „Сотников“, нуждата от експерти отпаднала и Алексей и Леонид изгубили този източник на доходи. Към тях продължавали да се обръщат за консултации колекционери, но един човек, изгубил статута си на ексклузивен експерт, вече не можел да разчита на високи хонорари за консултациите си. Освен това по-рано самите консултации се осъществявали предимно в чужбина, когато за търговете се канели експертите, а в същото време там се стичали колекционери от цял свят и именно те търсели частните консултации. И плащали добре, нали е знайно, че най-богатите колекционери живеят в САЩ и в Англия. Докато си стоиш в Русия, от родните колекционери не можеш да спечелиш много.

От този момент нататък у Леонид Курмишов се зародило силно чувство на вина пред Сотников. И идеята да си разчисти сметките с Волко станала натрапчива за него, не можел да живее, да диша, смятал, че трябва да направи нещо, за да си отмъсти на Волко, да го уплаши, да му отрови живота. И не измислил нищо по-добро от това да направи „Разсъмване над Егейско море“ и да го покаже на певеца. След скандала с Волко Курмишов получил инсулт, след който успял да се възстанови, но не напълно — зрението му отслабнало и дясната ръка трудно го слушала, достатъчно — за да рисува и прави ескизи, но недостатъчно — за да извършва фините работи по създаването на бижутерийните изделия. Именно затова той се заел с бизнес, регистрирал своя фирма за производство на масова бижутерия, станал неин ръководител, но лично вече не можел да изработва каквото и да било. Установил фирмата си там, където и Сотников — в „Кристал“, тъй като там имало подходящи помещения, мощности, оборудване и бункер. Алексей много му помогнал тогава, затова, когато Леонид решил да се захване с бизнес, било напълно естествено двамата да се озоват на едно място.

Леонид нямал никакви конкретни идеи как да представи огърлицата на Волко и как да изглежда това представяне, той бил творец, фантазьор, мечтател, романтик, измислял някакви невероятни комбинации, които се рушали още при първите опити двамата да ги обсъдят…

И не щеш ли, Евгения Панкрашина, когато за пореден път й дошла на гости и й донесла снимки на дъщеря й, нови, от последната седмица, казала, че трябва да ходи с мъжа си на прием и съпругът й иска тя да си сложи накит, дори й дал пари, а тя никак не обича да харчи за глупости…

— И реши да вземе украшение под наем — монотонно разказваше Нитецкая и от време на време отхапваше с красивите си зъби мънички късчета кашкавал. — Можете ли да си представите това? Тя нямаше никакви свестни накити, само венчална халка отпреди трийсет и пет години и малки обички още от съветско време, златни, с миниатюрни рубинчета. Диващина, разбира се, но Евгения сама си беше избрала такъв живот, добре знаеше цената на всичко в живота.

— Не ви разбрах — спря я Антон. — Какво имате предвид, Вероника Валериевна?

— Как какво? Евгения сама си беше решила, че човешката топлина и приятелските контакти струват повече от красивите дрехи и накити, които тя спокойно можеше да си позволи. Даваше си сметка, че трябва да избира: или да запази приятелките си, стари, любими, близки, или да носи това, което й позволяват парите, и да изглежда съответно. Беше достатъчно мъдра, за да разбира, че тези две неща не могат да вървят заедно и ще трябва да избира. И тя направи своя избор.