Долорес Редондо - Дар за бурята

— В „Сент Колет“— отговори той недоволно, преди да затвори.

Амая позвъни, представи се и поиска сведения. Пациентката била в тежко състояние и в операционната, още не можело да се каже нищо. Наведе се да погледне през прозореца и видя, че дъждът е спрял.

Минаваше два и половина, когато пристигнаха. Ечайде трябваше да дойде от Памплона и тя бе предпочела да го изчакат. Знаеха, че експлозията е станала малко след полунощ, следователно експертите бяха имали достатъчно време за оглед на района, а съседите трябваше вече да са се прибрали по домовете си. Вероятно щяха само да оградят района с полицейска лента и да оставят една патрулна кола за охрана.

За сапьорите се оказа права, но криминолозите още работеха. Отидоха при началника на жандармерията и той ги поздрави, смесвайки любезност и загриженост.

— Добър вечер. Знаете, че съдия Дьо Гувенен много ще се ядоса, ако разбере, че сте тук.

— Хайде, началник, кой ще ѝ каже, вие ли? Ние сме европейски граждани, минавали сме оттук случайно, видели сме тълпата и сме се приближили да попитаме какво се е случило.

Той я погледа мълчаливо няколко секунди и накрая отстъпи.

— Промъкнала се е в гробището към полунощ. Тук по това време и през седмицата не можеш да срещнеш жива душа по улицата. Паркирала ей там, долу — продължи той, сочейки един скъп джип — и поставила двеста грама експлозив. Още нямаме потвърждение, но по всичко изглежда, че става дума за „Гома-2“. Предполагаме, че го е взела от запасите, използвани за взривяванията в мините, тъй като семейството ѝ, както стана ясно, е собственик на рудниците в Алмандос, Навара.

Амая кимна утвърдително.

— Така е, но ми се вижда малко трудно да го е откраднала от там. След атентатите в Мадрид от 11 март [21] На 11 март 2004 г. серия от взривове избухват в 4 влака на гара „Аточа“ в Мадрид. Загиват 192 души, 2500 са ранени. Отговорност за атентатите поема „Ал-Кайда“. — Б. пр. в погребите на мините не се държат на склад експлозиви. Материалът, нужен за всяко взривяване, се докарва специално за целта под конвоя на полицаи от Гражданската армия и охранителите на експлозиви, каквито всяко предприятие е задължено да наема, а останалият материал задължително се описва и унищожава на място.

— Остатъците от опаковките показват, че става дума за стари и изтеглени от употреба взривни вещества, най-вероятно отпреди атентатите, което би могло да бъде обяснение. Въпреки това явно е знаела какво върши. Поставила е експлозива в една цепнатина на плочата, използвала фитил и доста стар ръчен детонатор, което също потвърждава теорията за излезли от употреба или забравени на някое място материали, до които тя е имала достъп. Един експерт би забелязал признаците за корозия, омекването на метала или наличие на „запотяване“, но тя не е обърнала внимание.

— Как се е наранила?

— Задействала детонатора и зачакала. Понеже не последвал взрив, загубила търпение. Земята беше много мокра и вероятно е помислила, че шнурът или експлозивите са се навлажнили и не действат. Приближила се точно в момента на взрива.

Амая сведе очи и изпусна целия въздух от дробовете си.

— Два от пръстите на ръката са буквално откъснати, други два бяха открити залепени на отсрещната гробница, освен това едва ли ще успеят да спасят едното ѝ око, да не говорим за изгарянията по кожата и спуканите тъпанчета. Но не беше загубила съзнание, представяте ли си? Не знам как е могла да издържи толкова… С всичките си рани се довлякла до ръба на гробницата, за да види дали децата ѝ са вътре.

— Е, вътре ли са били?

Шефът на жандармерията пак я погледна намръщено.

— Проверете сама, в края на краищата за това сте дошли, нали?

Пренебрегвайки упрека му, Амая преодоля загражденията, стигащи до входа на църквата, която светеше. Така мълчаливият сутринта свещеник сега изглеждаше в друго настроение.

— Е, доволна ли сте вече? — попита я той, докато тя се навеждаше да мине под полицейската лента.

Амая измина още няколко крачки, но изведнъж рязко спря и се върна назад, при което свещеникът отстъпи, уплашен от реакцията ѝ.

— Не, не съм доволна. Точно това се опитвах да избегна и ако всички вие, които твърдите, че толкова ви е грижа за нея, бяхте проявили поне малко човечност, отдавна щяхте да сте отворили гроба и да ѝ спестите много мъки.

Настигна Ириарте и Ечайде при гробницата. Основните щети бяха понесени от съседните гробове — рухнали разпятия и колони, разпилени сандъци за цветя и саксии. От пантеона на семейство Тремон най-повредена беше горната плоча, която, както бяха предположили гробарите, беше много крехка и сега бе разпиляна на парчета наоколо; най-големият къс нямаше и петдесет сантиметра от едната страна и лежеше в долния край на гроба до голяма локва кръв, която се бе смесила с дъждовната вода и бе потекла към цепнатините между гробовете.