Долорес Редондо - Дар за бурята

В този момент се намеси майката.

— Не можете да си представите какво преживя синът ми, за съвсем кратко време загуби и децата, и съпругата си. По наше настояване я вкара в клиника след втория ѝ опит за самоубийство.

Амая бе изслушала разказа унило, вперила поглед в бившия съпруг. Не смееше да се обърне към Маркина, но усещаше очите му забодени в лицето си, докато неволно размишляваше върху приликите с неговата собствена история.

— Госпожо инспектор — обърна се той към нея, — Лиза Тремон освен това е завеждаща педиатрията в болницата, където са починали децата, и ако искате да попитате нещо, сега е моментът.

Това я свари неподготвена. Маркина ѝ предоставяше възможността да разпита лекарката, която се бе грижила за децата и следователно бе подписала смъртния акт, и беше отговорна за аутопсията, която е следвало да се извърши; сега научаваше, че същата жена е и баба на децата по бащина линия. Ако Маркина си въобразяваше, че ще я разколебае, много се лъжеше.

— Защо не направихте аутопсия? Мисля, че това е обичайна процедура в случаите на внезапна детска смърт.

— Аз завеждам педиатрията и поех бебетата още от раждането им, те починаха в болницата, аз бях до тях и не ставаше дума за внезапна детска смърт. Починаха от белодробната недостатъчност, от която страдаха още от раждането си, но не заради това не направихме аутопсия, не я направихме, за да опазим и малкото здрав разум, който бе останал у Йоланда. Още щом издъхнаха, тя започна да ни се моли да не увеличаваме мъките ѝ, като ги подложим на аутопсия. Каза дословно следното: „Не разрязвайте момченцата ми“. Познавам правилата, но разберете ме, аз бях и баба на децата. Поемам отговорността за действията си и смятам, че решението ми беше правилно.

— Йоланда заяви, че момчетата са починали от внезапна детска смърт.

Бащата на Марсел Тремон гневно се намеси.

— Йоланда греши, смесва всичко заради лекарствата, които взема. Та тя не знае със сигурност какво се е случило днес или вчера. Това се опитваме да ви обясним.

Жена му постави успокоително ръка върху рамото му.

Амая изпухтя, с което си спечели укоризнения поглед на съдията, и побърза да зададе друг въпрос, преди да се е разкаял.

— Какво ви свързва с адвокатите Лехарета и Андия от Памплона? — обърна се тя отново към Марсел Тремон.

— Двамата са специалисти по търговско право и ползвам съветите им при някои от моите сделки, освен това сме добри приятели.

Последната част от отговора я изненада: той не само признаваше, че ги познава и работи с тях, но и че са лични приятели. Обмисли внимателно следващия си въпрос.

— Мога ли да смятам, че те са ви запознали със семейство Мартинес Байон?

— Да — отвърна предпазливо той.

Беше се надявала да отрече, за да му покаже снимката на собствената му кола, паркирана пред къщата.

— В такъв случай няма нищо странно в това, че им ходите често на гости в Бастан — продължи тя и той кимна утвърдително, с което срина половината ѝ хипотези. — Доколкото ми е известно, в техния дом са се провеждали сбирки, на които е присъствал доктор Берасатеги, известен психиатър, вече покойник, обвинен в няколко престъпления. Знаем от свидетел, че сте се засичали с него неведнъж в дома на Мартинес Байон, а както се досещате, за следствието е много интересно да научи какво е било естеството на тези сбирки.

— Държа да подчертая, че бяхме наистина смаяни от тежките обвинения срещу доктор Берасатеги, но както сама споменахте, той беше също така известен психиатър и по своя инициатива ръководеше групи за взаимопомощ от различен характер. Точно това правеше на нашите сбирки, ръководеше групата ни за взаимопомощ при превъзмогване на траура.

Амая неспокойно се размърда на стола си, това не го беше очаквала.

— Не знам дали знаете, но и моите адвокати загубиха съвсем невръстна дъщеричка, същото се отнася и за собствениците на чифлика, както и за всички участници в сбирките. Честно казано, никога не бях мислил да се присъединявам към подобна група, но след постъпването на Йоланда в психиатрията осъзнах, че съм бил отдаден телом и духом на грижите за нея и че цялото ми внимание е било насочено към нея и нейната скръб, при което моята бе останала потисната. Тази група ми помогна да превъзмогна различните фази на траура и да погледна към бъдещето си с подновени надежди. Не знам какво щеше да стане с мен без тяхната помощ. Възможно е доктор Берасатеги да е водил двоен живот, но ви уверявам, че поне с нашата група се държеше безупречно и ни оказа неоценима помощ.