Долорес Редондо - Дар за бурята

— Проклети вещици — прошепна Амая.

Те се усмихнаха и ѝ показаха острите си като игли зъби, зашляпаха с патешките си ходила по спокойната водна повърхност и тя закипя като подклаждана от подземен огън.

— Почисти реката — екнаха гласовете им.

— Измий обидата — настояха.

Амая отново погледна към речното русло и видя, че огромните бели цветя са се превърнали в снежнобели детски ковчези, които се раздвижиха, сякаш телцата в тях се мъчеха да напуснат своя вечен дом. Дървените сандъци се тресяха и потракваха върху крайречните камъни, като че ли костите им се удряха едни в други. Изведнъж капаците отхвръкнаха нагоре и съдържанието на ковчезите излезе наяве. Нищо. Вътре нямаше нищо.

Амая чу, че някой влиза в стаята, и се събуди. Надигна се и седна в леглото още не отворила напълно очи.

— Трябва да си изсушиш косата, ще изстинеш — каза Джеймс и ѝ подаде падналата до леглото хавлия.

— Колко време съм спала? — попита тя, усещайки как остатъците от съня се разпадат на парчета, които напразно се опитваше да задържи.

— Заспала ли беше? Не ще да е било отдавна… Обядът е готов, леля ти каза да слезеш.

Усети, че Джеймс я гледа, докато търкаше косата си с хавлиената кърпа.

— Какво става с теб, Амая? И не ми отговаряй „нищо“.Познавам те и знам, че нещо не е наред.

Тя спря и остави хавлията, но не отговори.

— Размислих и ако всички тия страдания са заради погребението на Росарио — продължи той, — ако ще се изтормозиш чак толкова, ще те разбера, ако не дойдеш.

Амая го погледна изненадано.

— Не е заради Росарио, Джеймс. Случаят, по който работя, се усложни, и то много, толкова много, че има вероятност да се провали с гръм и трясък, и то по моя вина. Допуснах грешка, сбърках и сега не знам какво ще последва.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Не, все още го обмислям и дори аз самата не знам какво точно се случи. Имам още много да мисля, преди да мога въобще да продумам по въпроса.

Той протегна ръка, хвана заплетената ѝ коса и нежно я отметна от лицето.

— Никога не съм те виждал да отстъпваш пред нещо, Амая, никога, но в някои случаи е по-добре да отстъпиш днес, за да се хвърлиш в битката утре. Не знам дали случаят е такъв, но каквото и да стане, аз ще бъда до теб. Никой не те обича повече от мен.

Тя отпусна глава на рамото му с безкрайна умора.

— Знам, Джеймс, винаги съм го знаела.

— Мисля, че ще ти дойде добре да се откъснеш за известно време от всичко това, да прекъснеш връзката. Ще постоим няколко дни при нашите и още преди да си се усетила, ще тръгнем обратно.

Амая кимна в знак на съгласие.

— Исках да поговорим за това, може би ще се наложи да удължим малко престоя си там. Дойде поканата за курсовете във ФБР. За мен това ще бъдат две напрегнати седмици, но си помислих, че междувременно ти можеш да останеш при вашите с Ибай, а после да се върнем заедно.

— Това би било идеално — зарадва се Джеймс.

Телефонът ѝ не звънна нито веднъж. През целия следобед се остави на обичта и грижите на близките си, поддаде се на благодатното влияние на тази къща. Обядва с най-скъпите си хора, подремна с Ибай, направи сладкиш и приготви вечерята заедно с Джеймс, докато пиеха по чаша вино и слушаха веселата гълчава на женската дружинка в хола, събрана за обичайната игра на карти. Вечерта Амая отнесе Ибай горе, за да го изкъпе и да се наслади на един от най-приятните моменти на деня с него.

Седнала на тоалетната чиния, Енграси наблюдаваше как малкият пляска във ваната. Амая придържаше гръбчето му, а той се радваше на водата като истински речен принц, какъвто си беше.

— Лельо, какво мислиш за последната приумица на Флора? Не дойде да види Ибай в болницата, когато се роди, не дойде и на кръщенето, понеже записвала телевизионната си програма, и изведнъж почна да се отнася към своя племенник като исеба цоцола [20] Любяща леля (баски). — Б. пр. . Обземат ме едни мисли…

— Какви например?

— Не знам, лельо, ти я познаваш. Флора никога не стреля на халос, не знам какво цели, но ми е трудно да повярвам във внезапната ѝ обич към Ибай… Тя ще поиска нещо, но ако си въобразява, че ще ме умилостиви, като се умилква на детето, само си губи времето.

Лелята остана замислена няколко секунди.

— Не ми се вярва да е така, Амая. Според мен тя наистина го обича. Това, че отначало не е проявила интерес, не значи нищо. Щом го видя, се влюби в него, като всички. Изглежда много корава, но и тя е жена като всяка друга. Знаеш колко страдаше и колко пъти се опитва, но все без резултат. Освен това интересът ѝ не е от вчера, от няколко месеца ме разпитва за него при всяко обаждане. Дори си мисля, че точно затова се обажда. Преди не ми звънеше толкова често, уверявам те.