Долорес Редондо - Дар за бурята

— Това не е окончателно — поясни Монтес. — Бащата винаги може да заяви, че е целунал малката на сбогуване, преди да я остави в дома на тъщата.

— Когато Сан Мартин ми каза за слюнката, попитах бабата къпала ли е бебето, преди да го сложи да спи, и тя ми отговори, че го е къпала. Значи, ако е имало остатъци от слюнката на родителите, къпането е щяло да ги заличи — обясни Амая.

— Един адвокат би могъл да заяви, че в даден момент Еспарса е целунал мечето, с което е била задушена малката, и от там слюнката се е пренесла върху кожата на детето — обади се Ириарте.

Сабалса изви учудено вежда.

— Какво? Не е толкова странно — оправда се Ириарте, търсейки подкрепата на Амая. — Когато бяха малки, моите деца ме караха да целувам всичките им играчки.

— Това бебе е било на четири месеца, не вярвам да е поискало от баща си да целуне мечето, а Еспарса не отговаря на типа хора, които правят подобни неща. Бабата заяви, че рядко се качвал на горния етаж, че онази вечер останал в кухнята да пие бира, докато те с дъщеря ѝ подготвяли малката за сън — каза Амая и взе една от снимките, за да я разгледа по-внимателно.

— Аз попаднах на нещо — обади се Сабалса. — Със записа от килиите не постигнах нищо: колкото и да усилвах звука, нищо не се чуваше, затова пък образът беше доста ясен и ми хрумна, че може би някой ще успее да прочете думите по устните, и пратих записа на един приятел, който работи в ОНСЕ [9] Национална организация на слепите в Испания. — Б. пр. . Той без никакво колебание заяви, че Еспарса е произнесъл следното: „Поднесох я на Ингума, като толкова други“. Потърсих „Ингума“ в системата, но човек с такова име или прякор няма.

— Ингума? Сигурен ли си? — попита, изненадана, Амая.

— Каза, няма никакво съмнение, Ингума.

— Странно. Прабабата на момиченцето ми обясни, че Ингума е нощен демон, същество, което се промъква в спалните, сяда върху гърдите на спящите, изсмуква дъха им и така ги задушава — каза тя, обръщайки се главно към Ечайде. — И тя твърдеше, че Ингума е убил малката.

— Гледай ти! Това е едно от най-древните и най-мрачни създания в традиционната митология, зъл дух, който влиза нощем по къщите, когато обитателите им спят, стиска ги за гърлото, с което затруднява дишането им и ги хвърля в страшна тревога; смята се за причинител на ужасяващи кошмари, нощно задавяне и за това, което днес е познато като сънна апнея, отрязък от време, през който спящият престава да диша без видима причина; в някои случаи отново си поема дъх след секунди, но в други периодът продължава, докато се задуши напълно. Най-често се наблюдава при пушачи и прекалено пълни хора. Любопитно е поверието, че е изключително опасно да се спи на отворен прозорец, защото тогава Ингума можел да влезе съвсем безпрепятствено; затова хората с респираторни проблеми залоствали врати и прозорци, за да му препречат пътя, запушвали дори най-малките отвори, тъй като според мълвата демонът бил в състояние да се промъква и през най-тясната пролука; смятали го, естествено, за причинител на внезапната смърт на кърмачетата, докато спят. Обикновено преди сън се изричало магическо заклинание, което предпазвало от злия дух, казвало се нещо от рода на: „Не ме е страх от теб, Ингума“. Много важно било да се започне точно с тези думи, също като при вещиците, когато задължително трябва да заявиш предварително, че дори да вярваш в тях, не те е страх от тях. И продължава така:

Не ме е страх от теб, Ингума.

Господ и Пресвета Богородица са ми закрилници.

Докато не преброиш всички звезди на небето,

всички треви по полето, всички песъчинки по брега,

не се явявай ти пред мен.

Чудесна формула за подчинение, чрез която демонът бивал заставян да извършва ритуал, чието изпълнение изисквало цяла вечност, твърде сходен с егускилоре [10] Сухо цвете на дивия трън, което се поставя на вратата на къщите, за да пропъжда злите духове. — Б. пр. , сухото бодливо цвете, чиито трънчета вещиците трябвало да преброят, преди да влязат в къщата, та междувременно да дойде зората и да ги накара да хукнат да се скрият. Този демон е един от най-малко проучените нощни зли духове и се среща със съвсем същите характеристики и в други култури, затова привлече вниманието ми.

— Ще ми се да видя как обяснява пред съдията, че дъщеря му е била удушена от демон — каза Монтес.

— Той не признава, че я е удушил, но не го и отрича, по-скоро уточнява, че я е поднесъл — обясни Ириарте.