Ерик Стори - Дадена дума

— Знаеш ли онзи малък плаж на езерото Корн, където пускат лодките за рафтинг? Ако Алехандро е още в района, кажи му, че довечера ще го чакам там. Да речем, към шест и половина.

Хуан се поколеба.

— Защо искаш да се срещнете? Не се познавате достатъчно добре.

— Искам да му предложа услугите си като компенсация за случилото се с нашия приятел. Дори компанията, за която говорим, да не е вече сред нас, пак трябва да решим въпроса с нейния ръководител, нали така?

Хуан се засмя.

— Мислех, че ще се справиш сам с него, Бар. Нали не си забравил, че ми се обади с молба Алехандро да не се пречка на теб и на малката ти армия?

Прав беше. Може би за стотен път ми се прииска да се ритна отзад, задето бях проявил подобна неоправдана арогантност. Прекомерно раздутото ми его бе причината Али да изгуби живота си.

— В момента армията ми се състои от един човек — отвърнах тихо аз, но гласът ми набра сила. — Твърдо решен съм обаче да си разчистя сметките с този тип. Алехандро би трябвало да прояви интерес.

— Добре, Бар. Ще му предам думите ти.

Кимнах и затворих. После извадих СИМ картата, счупих я и изхвърлих и нея, и телефона в кошчето до пейката. Мина някакво момче, което ме изгледа с такова учудване, сякаш току-що бях изгорил Библията на клада.

Когато излязох от мола, очите ми се нуждаеха от секунда-две, за да се приспособят към ослепителната слънчева светлина. Качих се във форда, запалих двигателя и подкарах към най-близкия парк.

Спрях на асфалтирания паркинг, огледах се, заключих, тръгнах към центъра на парка и седнах на тревата под един голям ясен. Намирах се точно срещу детската площадка, достатъчно близо, за да чуя щастливите викове и смеха на хлапетата, но достатъчно далече, за да не ме сбъркат с някой педофил. Извадих телефона, открих номера, който търсех, и натиснах зеления бутон.

Алвис отговори на третото позвъняване.

— Тейт? — попита той. — Мъртъв ли е?

Не казах нито дума, само продължих да дишам в телефона.

— Тейт? Ти ли си? — отново попита Алвис.

— Боя се, че не — проговорих най-сетне аз.

Настана мълчание. Накрая той въздъхна:

— Явно пак съм направил лоша инвестиция. Къде са хората ми, Бар?

— Всички са мъртви.

— Много жалко. Предполагам, че искаш сестра си?

— Правилно.

Този път мълчанието продължи по-дълго.

— Добре — каза Алвис най-накрая, — изглежда, държиш повече козове в тези преговори. Ще кажа на някой от хората ми да остави сестра ти на място по твой избор. Само кажи къде.

Затършувах из раницата и открих пакет евтини цигари. Запалих една и попитах:

— Бил ли някога в Африка, Ланс?

— Не, и не възнамерявам да ходя. Какво общо има това с…

— А в Южна Америка?

— Не. За какво говориш?

— Аз съм бил и там, и на много други места, където почти никой не ходи… места, където законът е доста разтегливо понятие.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Че съм преживял доста неща. Човек не се връща от подобни места, ако не е развил способност да подушва лъжата отдалече. Задръж Джен при теб.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Аз ще дойда да я взема.

Върнах се до форда и подкарах отново към центъра. Спрях пред първата заложна къща, която открих. Тъкмо излизах от колата, когато телефонът иззвъня отново.

— Бар.

— Специален агент Питърс.

— Да?

— Няма следа от хората на Алвис. Агентите ми не са бавачки, Бар, а аз съм много нетърпелив човек.

— Изчакайте още един ден — казах аз с надеждата да спечеля малко време. — Дори да се наложи хората ви да работят на две смени. Въпросът не е дали ще се появят, а кога…

Вече пишех собствената си застрахователна полица, но исках Деб и Анджи да бъдат в безопасност, докато изиграя последния си ход.

— Каква е връзката ти с всичко това?

— Аз съм просто един съвестен гражданин, който разполага с полезна информация.

— Да, а аз съм Червената шапчица. Иззехме записите от няколко охранителни камери в Райфъл. Замесен си в престрелка на една бензиностанция. А сега и това…

— Убеден съм, че престрелката на бензиностанцията е свързана с наркосделка или война между банди. Аз просто се оказах на неподходящото място в неподходящото време.

— Както и да е. Прибрахме четирима от хората му.

— Както ви обещах.

— Обеща и още информация.

— Ще продължите ли да наблюдавате двете къщи заради мен? — попитах.

Отговорът на този въпрос бе особено важен. Можеше да ме излъже, разбира се, както аз бях сторил, но имах чувството, че е от праволинейните.