Ерик Стори - Дадена дума

— Да бе, да — отвърна Зики. — Обзалагам се, че не е било толкова просто. Добре, щом не искаш да споделиш с мен край огъня, когато е най-подходящото време да си разкажем подобни истории, нека аз ти разкажа как се запознах с Клайд Бар.

Зики се изправи, направи знак с ръка да го изчакаме минутка, след което изчезна в мрака и се върна с бутилка ръжено уиски. Отпи голяма глътка, подаде бутилката на Али, която отказа, и я връчи на мен. Аз също отпих голяма глътка. Не исках Зики да говори за мен, но още по-малко исках да направя опит да го спра. Върнах му бутилката.

— На юг от границата, близо до Хуарес, има голям затвор. Бях там от две години, гледах си живота и не се забърквах в неприятности, когато един ден чух страшна суматоха в централния двор. Това всъщност не е двор като в американските затвори, а прилича по-скоро на търговска уличка в Хуарес с магазини и сергии. Винаги кипи оживление, винаги става някаква бъркотия, но един ден врявата бе по-силна от обичайното.

Затова оставих Библията, която четях в този момент, и слязох долу да видя какво става. Проправих си път с лакти сред тълпата от мексиканци, събрала се около няколко типове, които се млатеха зверски. Бяха се вкопчили един в друг, сякаш това бе олимпийски финал и те се биеха за златния медал. Трима огромни мексиканци, от онези, които по цял ден не правят нищо друго, освен да вдигат тежести и да позират пред огледалото, се биеха с мръсен брадясал тип.

Въобразяваха си, че вече е паднал в ръцете им, тъй като го бяха притиснали в ъгъла на оградата, но тогава той направо откачи. Божичко, момиче, трябваше да си там и да го видиш! Последва вихрушка от удари с лакти, юмруци, колене. Приличаше на побъркана горила, на която някой току-що е откраднал банана. Приличаше на брадато торнадо. В един момент и тримата се озоваха проснати на земята и започнаха да пъшкат като крави в родилни мъки. Беше страхотна гледка.

И тогава може би десетина други мексиканци се нахвърлиха срещу Брадатия. А те бяха въоръжени с ножове. По това време аз не правех нищо, стоях си на мястото, зяпах боя и се възхищавах на грингото, а после си казах, че ние, англосаксонците, трябва да си помагаме. Затова извадих два ножа от ботушите и се втурнах напред. Започнах да мушкам и ръгам. Хвърлих единия нож на брадатия тип, опряхме гръб в гръб и продължихме да се бием с мексиканците. И знаеш ли докога? Докато те не се озоваха на земята целите в кръв, а други пожелаха да заемат мястото си. После се появиха надзирателите с техните щитове и палки. Заключиха ни с Брадатия в карцера за една нощ. Не си казахме нито дума, само си кимнахме и легнахме да спим.

На сутринта ни пуснаха и отидохме в килията на Брадатия. Той разполагаше с малък апартамент, с истинско легло, книги, купешки алкохол. Изпихме бутилка мескал. Сещаш ли се, правят го от кактуси и слагат по един червей във всяка бутилка? Празнувахме факта, че сме живи. Тогава го попитах за какво е било всичко. И знаеш ли какво ми отговори?

Зики отпи дълга глътка от бутилката и извърна поглед от мен към Али. В очите му играеше весело пламъче.

Али поклати глава. Приведе се напред с широко разтворени очи. Явно й беше интересно.

— Каза, че се опитал да помогне на Лефти! На Лефти! Проклетият Лефти беше едно сакато хлапе, когото всички тормозеха. Беше свикнало. Всички го правеха. Този глупак обаче, дето се нарича Бар, реши да се опълчи на целия затвор заради някакъв тъп инвалид, на когото дори не му пука дали ще го пребият или не. Нали разбираш, беше свикнал.

Зики отпи нова глътка.

— Затова го попитах защо, по дяволите, постъпва толкова глупаво. А Клайд вече се бе накъркал. Изсипа червея от бутилката право в устата си, сдъвка го и подхвана някаква история за Африка. Толкова често виждал да се отнасят с жените и децата, сякаш не са хора, че започнал да им помага. Така се забъркал в разните му там граждански войни само защото на някои хора им е писано да са жертви. И аз се напих, но нищичко не разбрах от обясненията му. Дори когато бях трезвен.

Нали разбираш какво се опитвам да кажа? Кой го е грижа за някакви си негри? Продължих да го слушам, но не можах да повярвам някои от нещата, които ми разказа. Толкова беше объркано. Зачудих се как се е измъкнал жив, а той ми отвърна, че е извадил късмет. Трябва да призная, че е извадил невероятен късмет. — Зики замълча, пое си дъх, после отпи отново. Погледна Али и продължи: — Та ето с какъв човек си се събрала. Най-големият късметлия и най-големият глупак, когото някога съм срещал.