Марк Хеншоу - Червената клетка

Животът, който оставаше на Боздугана на убиеца, можеше да се измери в секунди. Пилотът знаеше това и посегна към ръчката на катапулта.

Ракетата експлодира на три метра от десния елерон на Боздугана, обсипвайки задната част на самолета с шрапнели, които разкъсаха носа и предния корпус. Ударната вълна разби дясното крило и подпали пробития резервоар с гориво. Задната половина на стелта беше надупчена, от всяка дупка струяха черен дим и пламъци. Самолетът се завъртя в спирала и металът изскърца, когато започна да се разкъсва.

Пиропатроните около фанара 190 190 Прозрачен елемент, който покрива кабината на изтребителите. — Б. пр. гръмнаха. Плексигласовият балон се отдели от корпуса и седалката на китайския пилот излетя от падащия самолет.

Нагин се изви около разрушения самолет и го видя как се преобръща през сивото небе, а пламъците и димът маркираха пътя му надолу към Пенгу.

— Жадна съм — прошепна Каси. Кръвта й се бе просмукала в ризата на Джонатан и ръцете на Кира също бяха окървавени. Тя знаеше, че в човешкото тяло има средно пет литра кръв, а момичето беше изгубило поне един…

— Те идват — успокои я Кира. — Ще те превържат, ще ти дадат вода… — Побързай, Джон, помисли си тя.

С периферното си зрение видя как люкът се отваря. Обърна се и забеляза медика със сак, а след секунда — и Джонатан зад него.

— МИГ-овете подвиха опашки! — обяви един от пилотите.

След като вече нямаше какво да пазят, обкръжени от нови американски изтребители, те се подчиниха на заповедта да отстъпят. Иконите на главния монитор показваха как оставащите китайски самолети се насочват на изток. Командният център на Линкълн избухна в ликуващи викове. Това би бил чудесен повод за уиски и много бира, ако флотът не бе забранил алкохола на борда.

— Не им остана какво да защитават — обяви Полард. — Обади се на Вашингтон. Кажи им да не ги преследват. Това няма да им хареса, но аз ще почерпя адмирал Лийвит няколко питиета, за да загладя нещата.

Щабът едва ли би могъл да го разбере през виковете, идващи от високоговорителя.

СРЯДА

Ден осемнадесети

Мястото на падането на Боздугана на убиеца

Пенгу, Тайван

Хеликоптерът „SH-60B Сийхоук“ кацна на един хълм и Кира погледна отвисоко към мястото на катастрофата. Вятърът от перката просълзи очите й, когато пилотът плъзна вратата настрани и й извика да наведе глава. Младата жена слезе на тревата, която се оплете в нозете й, и тя изгуби равновесие. За малко не падна на колене, тъй като вятърът я блъскаше от всички страни. Кира се закрепи, изтича изпод хеликоптера и се изправи, щом излезе извън обсега на ротора.

Тайванските войници бяха оградили поне двеста квадратни метра от долината под хълма. Оградената зона беше претъпкана с тайвански и американски разузнавачи, офицери и цивилни, дошли незнайно откъде. Приличаше на археологически разкопки със свързани с въженце греди, за да може да се отбележат на картата точните места на откритите експонати. Хора в гащеризони, с ръкавици и маски внимателно прибираха в торби и слагаха етикети на отломките, които все още лежаха наоколо. Дузини части, огънати и овъглени, с назъбени и нащърбени краища, стърчаха от пръстта като стоманени растения в извънземна градина, готови за жътва. Малък кран беше вдигнал едно голямо парче — част от носа на самолета. Двама мъже го направляваха за товарене на един камион. Някъде на летище Макунг имаше хангар, където щяха да стоварят останките за сглобяване в някоя американска база. Така се правеше обикновено след катастрофа, за да се изясни причината за нея, ала в този случай тя бе известна. Тази реконструкция щеше да бъде някакъв вид обратно инженерство. Инженерите щяха да възстановят металния корпус, за да видят дали ще могат да различат проекта му и да оценят възможностите му. Това щеше да отнеме години. Несъмнено някои агенти от ЦРУ, които не бяха участвали в откриването му, щяха да направят кариери по проекта.

Все още димящият кратер бе по-голям, отколкото й се стори, когато прелитаха над него. Грубият му овал бе към десетина метра, а дълбочината беше повече… Огънят бе обгорил близката растителност до корен, а повърхността бе странна смесица от черни скали и светлокафява пръст. Все още се виждаха само две части от самолета, целите черни, но Кира не разбра дали това се дължи на взрива от ракетата. Самолетът бе паднал под остър ъгъл и бе подпалил широко огнено кълбо, съдейки по радиуса на изгореното. От ямата все още се издигаха малки струйки дим. Силният вятър беше отнесъл повечето от върха на кратера, но хората вътре носеха маски на лицата си.