Марк Хеншоу - Червената клетка

— Свържи се с Вашингтон. Кажи им, че е техен ред да влязат в играта — нареди Полард. — След като те заемат позиция, извикай нашите хора.

— Да, сър.

Момичето помощник-матрос се опита да помръдне под ръцете на Кира и изкрещя, когато част от шрапнела одраска ключицата й.

— Не мърдай — нареди й Кира.

— Улучена ли съм? — проплака тя.

Тя не знае какво е станало. Кира изкара курса на Агенцията по травматология, обучение за агентите, които щяха да служат във военни зони, където можеше да им се наложи да дават първа помощ. Тя бързо разпозна симптомите на шока. Дишането на момичето беше ускорено и накъсано и тя гледаше право нагоре към синьото небе с разширени зеници.

— Спокойно, сега ще те превържат…

— Боли…

Кира трябваше да се наведе по-близо до главата й, за да може да я чуе.

— Знам, но ще ти мине — рече й. Сетне опита да й се усмихне: — Как се казваш?

— Каси.

Нагин отпусна съвсем леко дросела и влезе в завоя на Боздугана. Китайският пилот видя това и ускори. Започна да съкращава дистанцията между двата самолета, опитвайки се да накара американеца да го задмине или да забави отново, за да избегне тази грешка.

Нагин се усмихна и натисна дросела си на пълен напред. F-35 подскочи и пресече завоя на Боздугана. Той дръпна лоста рязко надясно, завъртя самолета и заобиколи в тесен кръг с траектория, която щеше отново да прекоси завоя на китайския самолет.

Пипнах те.

Разстоянието между самолетите беше по-малко от две мили и Боздуганът не можеше да мръдне в никоя посока достатъчно бързо, за да избегне вектора на атаката на F-35. Нагин премина на форсаж, прецени местоположението на Боздугана с четвърт секунда напред и дръпна спусъка на оръдието.

Куршумите се врязаха в корпуса на Боздугана, разкъсвайки метала на крилото и стабилизатора на назъбени дупки, от които започнаха да се леят течности, превръщащи се в тъмен дим. Самолетът се завъртя. Нагин задържа мерника върху черната птица, докато свърши мунициите.

Наблюдаваше как трасиращите му куршуми се впиват в корпуса на черния самолет…

Тактически команден център на флагмана

На радара се появи плътен червен триъгълник.

— Ето! — извика Полард. Възгласите в Тактическия команден център съвпадаха по сила с шума, идващ по радиото от екипа на БИЦ. — Трудно е да се скриеш от радара с толкова много дупки по крилото.

— Сър, МИГ-овете се придвижват да защитят китайския самолет — обяви глас по радиото. — Нашите птици ги преследват. Време до прехващане — четирийсет секунди.

— Няма да се справим с всичките — каза Полард по говорителя. — Не ни останаха достатъчно ракети да ги свалим. Къде са изтребителите от Вашингтон?

— На три минути — докладва някой.

— Гризли, разполагаш с трийсет секунди, а после ще имаш компания — обяви Полард.

С двайсет повече, отколкото ми трябват. Боздуганът на убиеца започна рязко гмуркане, оставяйки диря от черен дим и подскачайки като ранена птица. Остров Пенгу изпълваше гледката от предното стъкло на пилотската кабина. Нагин натисна дросела напред, включи на форсаж и премина скоростта на звука. Всеки на Пенгу щеше да го чуе. Гризли игнорира земята и се съсредоточи върху дисплея на шлема си. Радарът в носа се опитваше да събере достатъчно информация за черния изтребител за ракетно засичане, но дори и ранено, черното чудовище представляваше трудна мишена. Боздуганът вдигна носа си и изравни по-бързо, отколкото Нагин смяташе за възможно. Той включи въздушната спирачна система, дръпна лоста си назад и цялото му тяло се заби в коланите, когато гравитацията го притисна. Излезе от гмуркането на половин миля под Боздугана. Китайският стелт се наклони и се обърна към приближаващите си братя, сякаш се опитваше да съкрати дистанцията по-бързо от крайния срок на Полард.

Нагин влезе в завоя на Боздугана и насочи носа на F-35 директно към слабото място на китайския изтребител. Мониторът в шлема му издаде тон.

— Фокс три! Фокс три! 189 189 Код на НАТО, обозначаващ изстрелването на ракета въздух-въздух. — Б. пр. — каза Нагин, опитвайки се да не крещи.

Оръжейните отсеци под F-35 се отвориха. Една от двете AMRAAM, монтирани на вратите, се показа. Ракетните й двигатели запалиха и вратите на отсеците се затвориха за по-малко от секунда.

Ракетата съкрати дистанцията до Боздугана за четири секунди. Китайският пилот зави рязко наляво и пусна алуминиеви ленти и топлинни примамки. Те се пръснаха отзад, ала не объркаха ракетата, проследяваща разкъсания му корпус. Тя проби металния облак и се насочи към целта си.