Том Клэнси - Жив или мъртъв

СЛЕД ПОЧТИ постоянния наплив на адреналин от кацането в Лас Вегас преди двадесет и четири часа Кларк и екипът му изпитваха точно обратното, когато пристигнаха във вилата на Хендли. Очевидно разочарован, Пастермак обяви, че ще трябва да мине един, а може би и два дни, преди пациентът му да се стабилизира достатъчно за разпит. Това означаваше, че всички имат достатъчно време за бездействие, игра на карти и кабелна телевизия. Както можеше да се очаква, и думичка не се чуваше за станалото в планината Юка, но пък отразяваха най-подробно онова, което медиите единодушно наричаха „Нападения в сърцето на страната“. Избухналата противопехотна мина пред черквата във Ватерлоо, Айова, отнела живота на тридесет и двама и ранила петдесет души, нападението с минохвъргачка в Спрингфийлд, Мисури, по време на откриването на статуята, с двадесет и двама загинали и четиринадесет ранен, инцидентът с граната в Брейди, Небраска, по време на състезанието по плуване, само с шестима мъртви и четирима ранени благодарение на бързомислещ полицай в почивка, застрелял извършителя, след като онзи изтърколил само три гранати под пейките… Извършителите от Ватерлоо и Спрингфийлд, открити в домовете им часове след събитията, бяха се самоубили. Заедно с другите нападения, жертвите наброяваха стотици.

Под контрола на ФБР и Службата за вътрешна сигурност почти успялото нападение с хлор на кораба „Лосан“ се представяше като пожар в трюма.

Към четири часа през първия ден във вилата на Хендли, когато изкуствено красивите жени и квадратночелюстни мъже, които водеха следобедните новини по кабелните телевизии, обявяваха в унисон, че президентът Едуард Кийлти ще направи обръщение към американския народ към осем вечерта източно време, Кларк стана и се зае да търси Пастермак. Намери доктора в дърводелската работилница на Хендли, която представляваше голяма плевня зад къщата. Тезгяхът с плот от чинар сега представляваше импровизирана медицинска маса с халогенни работни лампи, дихателен апарат „Дрегер“, машина за електрокардиограми и дефибрилатор, комплектован с електроди за превръщане на нередовното биене на сърцето в нормален синусоидален ритъм. Машините бяха съвсем нови, току-що извадени от кашоните на производителите, които стояха един върху друг на метър-два встрани. Всичко тук се намираше в пълна готовност, освен почетният гост, настанен в една от спалните под наблюдение на смени от Чавес, Джак и Доминик.

— Всичко готово ли е? — запита Кларк.

Пастермак натисна два-три бутона на машината за електрокардиограми, която отговори с няколко очевидно удовлетворителни пиукания. Докторът изключи машината и погледна Кларк.

— Да.

— Колебания ли имаш?

— Защо мислиш така?

— Докторе, ти съвсем не си професионален играч на покер.

Пастермак се усмихна.

— Не умея да крия чувствата си. Сигурно е заради Хипократовата клетва — трудно е да се отърси човек от нея. Но десет години съм мислил по въпроса. След единадесети септември не можах да реша дали е въпрос само на отмъщение, или нещо повече, нещо като доброто на нацията и прочее.

— И какво реши?

— И двете неща са от значение, но повече е второто. Ако измъкнем нещо от този, с което да спасим хора, ще потърся начин да се примиря с онова, което съм направил — което ще направя. Или, ако Бог даде, ще се примиря, когато му дойде времето.

Кларк помисли и кимна.

— Докторе, всички сме в това положение, повече или по-малко. Ти можеш само да решиш дали разсъждаваш правилно, а останалото само ще си дойде.

Всички станаха рано на следващия ден, развълнувани от очакване. Доминик, най-добрият готвач в групата, направи купа овесени ядки и препече филийки пшеничен хляб за госта, който, напълно буден и очевидно изпитващ болка, отказа ястието.

В седем доктор Пастермак дойде да го прегледа. Прегледът продължи само няколко минути. Пастермак погледна към Хендли, който стоеше на вратата, а останалите се трупаха зад него.

— Няма температура и никакви признаци за инфекция. Готов е.

Хендли кимна.

— Хайде да го преместим.

Емира не се съпротивляваше, но и не помагаше, когато Чавес и Доминик го изнесоха от задната врата и го вкараха през страничния вход на плевнята. Лицето му се промени едва когато видя осветения с халогенни лампи тезгях с импровизираните захванати с болтове кожени колани. Джак забеляза промяната на изражението му, но не можа да го определи — страх или облекчение? Страх от предстоящото или облекчение, защото подозираше, че идва смъртта на мъченик.