Том Клэнси - Жив или мъртъв

— Тук!

Мъжът пристъпи, като стреляше от кръста. Джак се наведе и се притисна до стената, за да се прикрие. Прицели се добре в средата на гръдния кош на мъжа и стреля два пъти. Мъжът се извъртя и падна. Другият не обърна внимание на падналия си другар и продължи да работи, като мърдаше ръце в кутията. Вдигна очи, забеляза Джак и продължи да работи. На десетина метра от него Джак вдигна пистолета си и стреля, докато затворът не щракна отворен заради празния пълнител. Пет метра. Иззад кутията надникна една глава и отново се скри. Джак взе последните три метра с две крачки, наведе рамо и се блъсна в кутията. Чу пукане в рамото си и почувства как по врата му нахлува болка. Кутията отскочи назад. Джак загуби опора под краката си и падна по лице на бетона. Вдигна се на колене, а от разбития му нос рукна кръв. Очите му искряха. Огледа се. Тялото на първия мъж лежеше проснато до кривата стена, а автоматът му се намираше на около метър от него. Джак изпълзя дотам, хвана ремъка с дясната ръка и дръпна автомата към себе си. Изправи се и тромаво заобиколи кутията.

Станал на крака, Емира пристъпваше към нея. Видя Джак и спря. Очите му се преместиха към кутията, а после се върнаха към лицето на Джак.

— Спри! Край. Свърши се.

Зад себе си Джак чу тропане от бягащи крака.

— Не, не е — каза Емира и коленичи пред кутията.

Джак стреля.

ПО-КЪСНО, КОГАТО говори с Хендли и Гренджър, Джак Райън-младши предпазливо избягваше да обясни дали е имал намерение само да нарани Емира или в разгара на битката е пропуснал целта. Всъщност и сам не знаеше със сигурност. В критичния момент приливът на адреналин във вените и биенето на сърцето сякаш едновременно удължаваха и скъсяваха възприятията му за времето. В главата му се бореха противоречиви мисли — „стреляй, спри Емира, като го убиеш“ или „стреляй, за да го раниш и да осигуриш информационна златна мина, но с риск той да успее да натисне бутона“.

Видял Джак пред себе си, изправен в тъмния тунел, Емира се беше поколебал само няколко секунди, преди отново да насочи вниманието си върху бомбата с широко отворени и трескави очи и преди пръстите му да заработят в отвореното табло на устройството. На Джак му трябваше още част от секундата, за да разбере, че човекът пред него не го е грижа дали ще живее или ще умре от куршум или от ядрен взрив, защото Емира се намираше тук, за да завърши свещената си задача.

Автоматът на Джак подскочи в ръката му и хвърли оранжев отблясък в тунела, а след затихването на звука и възвръщането на тъмнината той видя Емира да лежи по гръб с разперени ръце и с осветено от фенерчето лице. Видя и къде 7,62-милиметровият куршум от автомата бе влязъл под ъгъл в дясното бедро на Емира, преминал нагоре и пробил седалището му. След две бързи крачки напред с вдигнат и готов за стрелба автомат, Джак чу стъпки зад себе си и след миг Кларк и Чавес го дръпнаха назад…

Въпреки че щяха да открият причината чак на следващия ден, благодарение на прехванато от Службата за вътрешна сигурност съобщение, Кларк и хората му бяха излезли от входа на главния тунел със своята завързана и смълчана жертва, но там не ги посрещна шум от хеликоптери и сирени, а мъртвешка тишина. Точно както Кларк подозираше, маршрутът на техния хеликоптер по шосе 95 и навлизането във въздушното пространство над планината Юка не беше останало незабелязано от радарите около полигона на ВВС „Нелис“ и ядрения полигон „Невада“. Сигналът за тревога, който в нормалния случай би означавал идване на хеликоптери и охрана от базата на ВВС „Крийч“, се оказа блокиран заради пробната пратка от ядрената централа в Калауей. Оказа се, че някъде в неизбежния и често неразгадаем бюрократичен процес Министерството на енергетиката е забравило да предупреди ВВС, че са се отказали от хеликоптерния ескорт на камиона. За базата „Крийч“ отвлеченият ЕС-130, на който пристигнаха Кларк и екипът му, беше въздушното прикритие на пратката.

Дали от страх или от подозрение, че пътниците му наистина са добрите, Марти бе послушал заповедта на Кларк „да се навърта наоколо“ и беше изчакал в машината целият екип да пристигне тичешком по сервизния път. Двадесет и пет минути по-късно всички се намираха в „Парагон Еър“, където установиха, че Марти пак ги е послушал и е пазил радиомълчание.

— Надявам се, че няма да съжалявам за това — каза той, когато всички излязоха от машината.

— Може никога да не разбереш, но постъпи добре, приятелю — отговори му Кларк, след което избърса своя пистолет и го остави на пода пред пътническата седалка. — Дай ни един час време и викни полицията. Покажи им пистолета и ме опиши.